Разлика между версии на „Добри Божилов“

Текуща версия към 17:41, 27 ноември 2019

Добри Божилов е български писател. Автор е на произведения в различни жанрове, вкл. научна фантастика, историческа фантастика, история, политическа сатира и пр. Той е различен от едноименния политик от 40-те години - Добри Божилов Хаджиянакиев. Няма и никаква роднинска връзка с него.

Биография[редактиране]

Роден е на 6 октомври 1975 г. в София. Зодия „Везни“. Завършил е ЕТУ-ЕС през 1994 г. и УНСС – през 1999 г. Има докторантура в СУ, отчислен с право на защита, но все още незащитена.

Работил е като репортер и редактор във в. „Банкеръ“, в-к „ComputerWorld“ и в-к „infoWeek“ (главен редактор). Издател е на в. „КомпютърНет“ и в. „Коментари“. През 2001 г. създава он-лайн изданието „Коментари“. Създател е и на хумористичното издание „Гъдел Нюз“.

Основната му професия е на Интернет предприемач и ИТ експерт – програмиране, дигитален маркетинг, реклама, изработка и промоция на сайтове.

Творчество[редактиране]

Най-известен е с книгата си „Задругата“, която излезе през 2019 г. и се превърна в бестселър с 14 поредни седмици в класацията Топ 10 на „Хеликон“, вкл. 3 седмици на първо място сред художествената литература. Темата на книгата е падането под турско робство, и началото на Възраждането в края на 18 век.

Заради големия интерес, Божилов, заедно с издателство „Лексикон“ обявиха, че „Задругата“ ще се превърне в трилогия или четирилогия. Втората книга от серията се очаква в края на 2019 г.

Преди тази първа отпечатана книга, Божилов има още 3 – политическата сатира „Гай Балоний... Политическа сатира в реално време“, сборникът разкази „Великият ум“ и икономическата книга „Неопротекционизъм“, които могат да се изтеглят безплатно в Интернет (от блога на автора, посочен по-долу). "Гай Балоний" има няколко десетки хиляди читатели в Мрежата, възможно е тази група да е подпомогнала успешния старт на "Задругата". Книгата е съвременна политическа сатира, опит да се пренапише "Бай Ганьо" стотина години по-късно. В нея има и малък фантастичен елемент.

Разказите също имат висока читаемост, някои от тях са отворени над 20 хиляди пъти в блога на автора. Приблизително половината от тях са научно-фантастични.

Божилов има и ранен писателски опит, но в нехудожествена област – през 2002 г. излиза икономическият анализ „Клопките на Линукс... и отворения код“. Тази книга е издадена и отпечатана от самия него, и има ограничени тираж и разпространение. Пиратско копие за известно време съществуваше в Интернет. Заради твърде конфликтните теми в нея Божилов е под сериозна критика от част от общността на привържениците на отворения код.

Признание и награди[редактиране]

Романът „Задругата“ е участвал в конкурса за Исторически роман на издателство „Лексикон“ през 2017 г. Там е сред избраните за публикуване 5 романа, от общо 22 участвали.

През ноември 2019 "Задругата" е поставен на 3-то място в допитването сред професионалните книжари на верига-книжарници "Хеликон", за най-добра книга на годината. Тъй като на първите две места са преводни заглавия, то с тази позиция, произведението се превръща в най-добрата българска книга на 2019, според оценките на професионалистите. В същата година тя е и втората по продажби българска художествена книга, и първа измежду излезлите през въпросната 2019.

Противоречия[редактиране]

Заради публикации, свързани със софтуерното пиратство и перспективите пред отворения код, Божилов е в конфликт с част от ИТ общността. Този въпрос е поутихнал, защото е бил преди повече от 15 години, но и до ден днешен има хора, които трудно приемат всяка негова теза. Все още има публикации в Интернет, които го критикуват.

Фалшивите новини[редактиране]

Божилов е единственият българин, който публично е признал, че е публикувал фалшиви новини. Негов е сайтът „Гъдел Нюз“, който няколко пъти дори бе цитиран от непредпазливи журналисти и политици, които пропуснаха да забележат какво пише в главата му.

Божилов твърди, че с излизането на „Задругата“ е преустановил тази си дейност, за да „не се смесват нещата“. Възразява да го наричат „баща на фалшивите новини“. Според него, това е пример за журналистически непрофесионализъм. Медиите не полагат усилия да разследват и разкрият кои са авторите на фалшиви новини, публикуващи анонимно. Вместо това единственият, който го прави официално – и с огромни букви е предупредил на сайта си, че това е „художествено творчество“, се превръща в мишена да му се приписват всички грехове.

По този повод, Божилов има публикувано „право на отговор“ във в. „24 часа“, в който пояснява, че отговаря единствено за „Гъдел Нюз“, но не и за всички останали сайтове, които лекомислено му се приписват.

Към настоящия момент, безспорно доказани са единствено публикациите в „Гъдел Нюз“, сред които все още има и фалшиви новини. Те са свързани основно с книгата му и внушават, че е забранявана, горена, че ще го арестуват, че книгата „клати властта“ и пр. Абсолютно всички тези измислици обаче са ясно обозначени като такива и не се правят опити да се претендира, че са истински.

В главата на „Гъдел Нюз“ има текст, който самоиронизира собственика му:

"Блог за новинарско фентъзи на Великия ум – самоук и гениален български писател от началото на 21 век. Новините, каквито биха били, ако зависеше от един умерено луд, с богато въображение. Не се „връзвайте“, забавлявайте се. Това е целта на художествената измислица – да ви доставя удоволствие, а не да ви информира, и с това да ви ядосва... :)"

Случаят с „Детската порнография в Интернет“[редактиране]

През 2002 г. избухва скандал между гръцкия бизнесмен Христос Мурутис и собственика на интернет доставчика „БОЛ.БГ“ Вени Марковски, във връзка с наличие на детска порнография на свободния сървър на „БОЛ.БГ“. Божилов отразява случая като журналист, но според Марковски, заема страната повече на Мурутис. Той не отрича това и казва, че го прави, защото е възмутително детска порнография да стои по сървърите, и никой да не си мръдва пръста. Позицията на Марковски е, че съдържанието е отговорност не на него – като доставчик, а на онзи, който го е качил. И не може да се занимава да проверява всичко.

Според Божилов (и Мурутис) след като доставчикът е уведомен, той трябва да премахне съдържанието.

Скандалът става голям, излиза по националните медии. Марковски, в крайна сметка, сваля съдържанието, но случаят стига до съда.

Божилов е обвинен, че го е наклеветил и е навредил на доброто му име. Търсят се 10 хиляди лева обезщетение.

Съдът отхвърля иска напълно. Присъдата е потвърдена и на горна инстанция. В мотивите си, съдията пише, че „твърдението е истинско“, т.е. Божилов не е наклеветил никого.

След този случай, Божилов и Марковски се избягват един друг, макар че според Божилов, преди това са били „добронамерени познати“. Действително, има документирани факти, че преди това двамата са работили в една посока по някои въпроси – например борбата срещу въвеждането на лицензиране за Интернет доставчиците.

Случаят с „хакването на komentari.com“[редактиране]

През 2003 г. Божилов издава книга, наречена „Клопките на Линукс и отворения код“. Тя предизвиква бурна дискусия и форуми и групи. Гневен привърженик на отворения код, на име Георги Чорбаджийски, установява слабост в сайта на Божилов (komentari.com), успява да извлече паролата на базата данни и да я публикува в Интернет. Божилов приема с насмешка случая, и обявява, че „сайтът е хакнат“, за пръв път, откакто съществува. Под „хакване“, той има предвид именно проникването и показването на частна информация публично. Сайтът не е „съборен“ от Чорбаджийски, нито има подобно обвинение.

Междувременно обаче, от хостинг компанията свалят самия сайт, за да решат проблема. Това се случва точно докато Божилов и Чорбаджийски се карат по форумите. Така за някой хора остава впечатлението, че Чорбаджийски е „свалил“ сайта. Което никога не е било твърдяно от Божилов.

Започва нова серия оправдания (някои от тях и до днес са в Интернет), в които Чорбаджийски обвинява Божилов, че нечестно го е обвинил, и той не е свалял сайта му. А Божилов обяснява, че под „хакване“ разбира единствено показването на паролата. В бъркотията от този спор е невъзможно да излезе истина, и Чорбаджийски и до ден днешен твърди на сайта си, че Божилов го е охулил без основание.

По-късно сайтът е възстановен, а в момента е преобразуван на „писателски блог“ на Добри Божилов.

Случаят „Топлофикация“[редактиране]

През м.декември 2006 г. е арестуван вуйчото на Божилов, който се казва Георги Рогачев, и е бил в борда на „Топлофикация-София“ по времето на Валентин Димитров. Той е обвинен в присвояване в особено големи размери, заедно с още 4 други лица.

Божилов реагира изключително агресивно на случая като директно обвинява прокуратурата, че е глупава, некомпетентна и изпълнява политически поръчки срещу „напълно невинен човек“. Той организира серия от медийни изяви, които дискредитират наблюдаващия прокурор Божидар Джамбазов, но също и ръководителя на цялата Софийска градска прокуратура – Николай Кокинов.

Божилов взема двата служебни лаптопа на Рогачев и ги разнася в телевизионни студиа, за да покаже, че са у него, а разследващите са некомпетентни и изобщо нищо не разследват. След това завежда журналисти в къщата, в която живее Рогачев, и която се оказва, че не е обискирана. Вместо това разследващите отишли в апартамента на дъщеря му, където той се води по „лична карта“. Подобни провали по дело, считано за най-важното в държавата, превръщат прокуратурата в обект на присмех. В крайна сметка, Божилов приключва атаката си като организира „интервюта“ с Рогачев от ареста, като използва за посредник съпругата му, вписана като негов адвокат. Интервюта с обвинен, комуто е забранен всякакъв контакт с външния свят, превръщат процеса в пародия.

В крайна сметка, действията на Божилов са успешни, защото Рогачев е освободен на 5-я месец от ареста, докато другите обвиняеми остават доста повече.

По-късно самият Рогачев е напълно оправдан, като дори по повечето обвинения, не се стига до присъда, а самата прокуратура оттегля исковете си.

Агресивното поведение на Божилов обаче предизвиква ропот не само у обвинението, но дори у адвокатите на Рогачев, които заплашват, че ще се оттеглят „ако тези циркове по медиите не спрат“. Към този момент обаче, въпросът вече е приключен и от повече „циркове“ няма нужда.

По-късно градският прокурор на София Николай Кокинов бе принуден да подаде оставка, след като излезе подслушан разговор между него и Бойко Борисов, в който става ясно, че изпълнителната власт пряко нарежда на прокуратурата.

Политически експерименти[редактиране]

През 2007 г. Божилов е 17-ти (последен) в листата за евродепутати на Партия „Ред, Законност и Справедливост“. Там се озовава по силата на „коалиционно споразумение“ между неговата собствен (и нерегистрирана) Българска Интернет Партия, и РЗС. Целта му е да експериментира с появилия се за пръв път „преференциален вот“. Опитът е пълен провал – Божилов получава само 220 гласа, въпреки че очаква „хиляди гласове“. Той обаче е един от малкото хора, които хвърлят вината изцяло върху себе си, без да се оправдават. Коментарът му е следния: „Всеки би се оправдал с липса на медии или на пари. Винаги големите партии са ни виновни. Но аз се провалих, спрямо собствените си усилия. Не съм очаквал да ме изберат. Наистина, без телевизии и пари, това не е възможно. Но очаквах да взема много повече гласове. Организирах силна интернет кампания. Поне 30 хиляди души разбраха за мен, а 1600 дори се регистрираха в сайта ми, че ще гласуват. Накрая – 220 гласа. Това е провал. Ако бях взел 2000, щеше да е успех, спрямо постигнатата рекламна кампания. Но 200 си е провал...“ Според изборни специалисти е възможно резултатът му да е бил над 220 гласа – вероятно около 500, защото по-късно се оказа, че поради непрофесионализъм на секционните комисии, преференциите почти никъде не са броени.

През 2017 г. Божилов отново е кандидат – този път за депутат, в листата на „Коалиция КОЙ“. Въпреки шеговитото име, и отново – доста силна Интернет кампания, резултатите са плачевни – партията е далеч дори от половин процент.

Тези изборни неволи по-късно, когато излиза „Задругата“, водят до интересно проникновение. Думите на Божилов са най-ясни сами по себе си: „Два пъти съм се явявал на избори, и въпреки огромни усилия, получавам смехотворен резултат. А още първата книга, която издадох, въпреки че не са положени толкова много усилия за промоция, се превърна в бестселър и има хиляди продажби. Очевидно по-добре продавам книги, отколкото правя политика. Значи трябва да се занимавам с книги, а не с политика...“

Фантастика[редактиране]

• „ Великият ум - сборник разкази “ - Eлектронна книга, може да се изтегли безплатно от блога на автора, приложен по-долу...
• „ Гай Балоний... Политическа сатира в реално време...“ - Eлектронна книга, може да се изтегли безплатно от блога на автора, приложен по-долу...

Външни връзки[редактиране]

Добри Божилов - писателски блог