Разлика между версии на „Анибал Радичев“
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Ред 51: | Ред 51: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
− | Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и други активисти на клуб „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана | + | Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и други активисти на клуб „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно, когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана по онова време, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]] |
От септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия". | От септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия". | ||
Ред 61: | Ред 61: | ||
В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва: | В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва: | ||
− | „... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с | + | „... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научнофантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!". |
== Други статии за Анибал Радичев == | == Други статии за Анибал Радичев == |
Текуща версия към 15:30, 5 септември 2021
Анибал Радичев | |
поет | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 16 юни 1944 г. |
Роден в: | Обнова, Плевенско |
Анибал Радичев е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като фантастична поезия.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е през 1944 г. в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с Атанас П. Славов и други активисти на клуб „Иван Ефремов“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно, когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „Орфия“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана по онова време, е неговата „Паралелен свят“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през 2005 г.
От септември 2007 г. работи в издателство „Български писател“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".
Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („Скок в пространството“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.
Любопитно[редактиране]
В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:
„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия стихотворения с научнофантастична тематика просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".
Други статии за Анибал Радичев[редактиране]
- В „Словото“ - [1]
- В „Литернет“ - [2]
- В „Словото днес“ - [3]
- 2004 г. - Анибал Радичев и „Бреговете на миража”
- 2005 г. - „Аз възпявам духа си свободен...“ („Бреговете на миража“ - талантлива, ярко открояваща се стихосбирка на Анибал Радичев)
- 2008 г. - Поетът Анибал Радичев с нова стихосбирка
- 2010 г. - Отнетото спасение на света - в „Нова зора“
- 2010 г. - Гражданската тревога на поета
- 2011 г. - Националната награда за поезия получи Анибал Радичев
- 2011 г. - Трофеен германски албум
- 2011 г. - Отличия за български писатели (Награди от Международното съобщество на писателските съюзи (Москва))
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1992 г. - „Паралелен свят“ (стихосбирка с фантастична тематика) - издателство „Орфия“
- 2000 г. - „Лексикон на Ези-турическия език“ (експериментален сборник с елементи на хумористична фантастика) - издателство „Атлантис-ГК“
- 2001 г. - „Скок в пространството“ (стихосбирка с фантастична тематика) - издателство „Българска книжница“
- 2017 г. - „Да сме наясно!“ (хумористични стихове с фантастичен елемент) - издателство „Българска книжница“
- 2020 г. - „Аргонавт“ - Дружество на българските фантасти Тера Фантазия
В съвместни издания[редактиране]
- 2009 г. - В „ФантАstika 2008“
- „Съмнение“
- 2010 г. - В „ФантАstika 2009“
- „Нула“
- 2011 г. - Във „Фантастихия (Дружество Тера Фантазия, 2011)“
- „Присъствие”,
- „Телепортация”
- „Аргонавт”
- 2014 г. - В „Измерения и модели, (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2014)“
- „Как?“,
- „Повтаряемост“,
- „Часовник“,
- „Кутия“,
- „Формална логика“
- 2015 г. - В „ФантАstika 2013-14“ и
- 2015 г. - В „ФантАstika/2014-15“
- „Особен въпрос“,
- „Антиутопичен залез“,
- „Часовник“
- 2015 г. - В в. „Словото днес“ (18 юли, бр.23(794))
- 2017 г. - В Блок материали във в-к „Словото днес“ от 5 октомври 2017 г.
- „Разлика“
- 2020 г. - В Алманах ФантАstika/2019-20
- Юбилейни стихове (по повод 75 годишнината му)
- „Часовник“
- „Магия„
- „Квантова механика“
- „От упор“
- Юбилейни стихове (по повод 75 годишнината му)
На руски език[редактиране]
- 2006 г. - „Скачок в пространство“ (стихосбирка с фантастична тематика) - издателство „Международное сообщество писательских союзов“
Нефантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1982 г. - „Стихове“ (сборник) - издателство „Смяна“
- 1995 г. - „Стихове до поискване“ - издателство „Арткооп“
- 1997 г. - „До другата пролет“ - издателство „Захари Стоянов“
- 2001 г. - „Ако можеш“ - издателство „Болид-Инс“
- 2004 г. - „Бреговете на миража“ - издателство „Български писател“
- 2008 г. - „Междинна гара“ - издателство „Български писател“
- 2010 г. - „Време за пируване“ - издателство „Распер“
- 2013 г. - „На зазоряване“ - хумористични редове (стихове, миниатюри, вицове) - Издателство „Рал Колобър“
- 2013 г. - Откровения - Издателство „Рал Колобър“
- 2017 г. - „Да сме наясно!“ - Издателство „Българска книжница“
- 2020 г. - „Ти да видиш“ - Издателство „Българска книжница“