Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“
От БГ-Фантастика
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | "Смърт" е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през 1922 г. в София от Издателство "Аргус", което е собственост на автора и на [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914 | + | "Смърт" е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през 1922 г. в София от Издателство "Аргус", което е собственост на автора и на [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914 — 1918 г.). |
В "Смърт" са отразени основните търсения на българските представители на това направление: | В "Смърт" са отразени основните търсения на българските представители на това направление: | ||
| − | * Проблемът за двойничеството | + | * Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко - животинско в природата на една и съща личност. |
| − | * Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които - тъкмо да разплетат | + | * Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които - тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа. |
* Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности. | * Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности. | ||
| − | * Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение | + | * Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена. |
* Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност. | * Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност. | ||
* Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при [[Георги Райчев]], но образите на жени са за героите или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ или до смъртта, или — до лудост и косвено подтикващ към престъпление. | * Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при [[Георги Райчев]], но образите на жени са за героите или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ или до смъртта, или — до лудост и косвено подтикващ към престъпление. | ||
Версия от 12:42, 28 март 2007
"Смърт" е име на сборник диаболични разкази и повести от Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от Издателство "Аргус", което е собственост на автора и на Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914 — 1918 г.).
В "Смърт" са отразени основните търсения на българските представители на това направление:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко - животинско в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които - тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но образите на жени са за героите или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ или до смъртта, или — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.
Съдържание
- Смърт
- Един гост
- Ерих Райтерер
