Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“
От БГ-Фантастика
м (тиренце-две, чакаме Калин) |
м (инфокутия) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{Инфокутия книга | ||
| + | | име = Смърт | ||
| + | | произведение = | ||
| + | | автор = [[Владимир Полянов]] | ||
| + | | корица = | ||
| + | | px = | ||
| + | | корица-текст = | ||
| + | | издание-поредност = 1 | ||
| + | | държава = | ||
| + | | език = | ||
| + | | ден = | ||
| + | | месец = | ||
| + | | година = 1922 | ||
| + | | издателство = [[Издателство Аргус (1922 г.)|„Аргус“ (1922 г.)]] | ||
| + | | формат = | ||
| + | | брой-страници = | ||
| + | | тираж = | ||
| + | | ISBN = | ||
| + | | баркод = | ||
| + | | съставител = | ||
| + | | рецензент = | ||
| + | | предговор = | ||
| + | | послеслов = | ||
| + | | преводач = | ||
| + | | художник-корица = | ||
| + | | художник = | ||
| + | | редактор = | ||
| + | | художествен-редактор = | ||
| + | | технически-редактор = | ||
| + | | коректор = | ||
| + | | предпечат = | ||
| + | | печат = | ||
| + | | поредица = [[Поредица Галерия на фантастите|„Галерия на фантастите“]] | ||
| + | | поредица-номер = 4 | ||
| + | | предходна = ''„Фантазии“'' - Eдгар Алан По | ||
| + | | следваща = | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| + | |||
'''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.)|Издателство „Аргус“]], което е собственост на автора и на [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война ({{гг|1914|1918}}). | '''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.)|Издателство „Аргус“]], което е собственост на автора и на [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война ({{гг|1914|1918}}). | ||
| Ред 13: | Ред 52: | ||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
| − | # [[Смърт]] | + | # ''„[[Смърт]]“'' |
| − | # [[Един гост]] | + | # ''„[[Един гост]]“'' |
| − | # [[Ерих Райтерер]] | + | # ''„[[Ерих Райтерер]]“'' |
[[Категория: Издания - буква С]] | [[Категория: Издания - буква С]] | ||
Версия от 21:35, 28 март 2007
| Смърт | |
| автор: | Владимир Полянов |
|---|---|
| Издание: | 1 |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1922 г. |
| Издателство: | „Аргус“ (1922 г.) |
| Поредица: | |
| Име: | „Галерия на фантастите“ (номер 4) |
| Предходна: | „Фантазии“ - Eдгар Алан По |
„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести от Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от Издателство „Аргус“, което е собственост на автора и на Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).
Художествен анализ
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на това направление:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ или до смъртта, или — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.
Съдържание
- „Смърт“
- „Един гост“
- „Ерих Райтерер“
