Разлика между версии на „Светослав Минков“

Версия от 21:28, 8 януари 2007 (редактиране) Григор Гачев (беседа | приноси) м (основател на издателство "Аргус") ← По-стара редакция		Версия от 21:18, 19 януари 2007 (редактиране) (връщане) А.Славов(Sferoidi) (беседа | приноси) По-нова редакция →
Ред 3:		Ред 3:
	| име-оригинал    =		| име-оригинал    =
	| име-категории  = Минков, Светослав Константинов		| име-категории  = Минков, Светослав Константинов
−	| портрет        =	+	| портрет        = minkov.jpg
	| px              =		| px              =
	| портрет-текст  =		| портрет-текст  =

---

Версия от 21:18, 19 януари 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Светослав Константинов Минков e писател на диаболична и научна фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - издателство „Аргус“.

Биография

Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда "Голем" на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.

През 1942-1943 г. работи в българската легация в Токио.

След 1944 г. Светослав Минков е критикуван като "буржоазен писател", и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.

Приноси към фантастиката

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази "Синята хризантема", издаден през 1922 г., бива смятан за първата фантастична книга в България.

Стил и особености

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му "Дамата с рентгеновите очи" Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че "някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си".

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

Произведения

Списък на произведения от Светослав Минков.

Издания

Списък на издания на произведения от Светослав Минков.

Външни връзки

• Светослав Минков в Litclub.com

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Светослав Минков“ в българоезичната Уикипедия.

• Статията в Уикипедия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

• Статии във в. "Новинар" и "Литературен форум"
• Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)