Разлика между версии на „Георги Райчев“
(→Разкази) |
|||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
| − | * [[1923 г.]] - диаболичен сборник [[ | + | |
| − | : | + | * [[1923 г.]] - диаболичен сборник "[[Разкази]]" |
| − | : | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Страх]]"'' |
| − | : | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Безумие]]"'' |
| − | : | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Съновидения]]"'' |
| − | : | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Лустиг]]"'' |
| − | : | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Карнавал]]"'' |
| + | : [[1923 г.]] - ''"[[Незнайният]]"'' | ||
==== Публицистика ==== | ==== Публицистика ==== | ||
Версия от 14:00, 11 януари 2007
Георги Райчев e автор произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.
Съдържание
Биография
Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско. Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906 - 1907), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София (1908 - 1910) и VІ мъжка прогимназия в София (1910 - 1919). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение. През 1923 - 1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление "диаболизъм" в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като "Голем" на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза "Любов в полето", през 1919 г. - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен", през 1920 г. - "Царица Неранза", а през 1923 г. - "Греховна повест". От това време са също повестите "Лина" (1922) и "Грях" (1923). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев "Разкази". Най-известни творби от по-късното му творчество са "Песен на гората" (1928), "Еленово царство" - драматична легенда в стихове (1929), "Божи дарове" (1930).
Приноси към фантастиката
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно и това как покоряват и впремчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормарност и лудост.
Стил и особености
Още в "Царица Неранза" и "Греховна повест" в стила Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема "De Profundis" (от лат.: "Из дълбините" - разбирай "адови" [бел. р.]), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. "Разкази" ("Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лустиг", "Карнавал", "Незнайният"). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
Тези проблеми са залегнали и в повестите "Лина" (1922) и "Грях" (1923). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.
Любопитни факти
Произведения
Фантастика
Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.
Повести и новели
Разкази
- 1923 г. - "Страх"
- 1923 г. - "Безумие"
- 1923 г. - "Съновидения"
- 1923 г. - "Лустиг"
- 1923 г. - "Карнавал"
- 1923 г. - "Незнайният"
Публицистика
Нефантастика
Цикли
Романи
Повести и новели
Разкази
Публицистика
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания
Публикации в периодика
Нефантастика
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5
- Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). ИК "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. І
