Разлика между версии на „Владимир Полянов“
(+категория "Писатели на диаболична фантастика"; дребни корекции) |
(→Биография) |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Владимир Полянов е роден в Русе на [[6 май]] [[1899 г.]] Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет ({{гг|1919|1921}}), в университета в Грац, Австрия ([[1921 г.]]) и в Мюнхен ({{гг|1922|1923}}). През [[1922 г.]] учи също философия във Виенския университет. Завършва Свободния университет в София през [[1928 г.]], но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през [[1939 г.]] завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между [[1924 г.]] и [[1934 г.]] е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между [[1937 г.]] и [[1941 г.]] работи в Министерството на народната просвета. От [[1942 г.]] до [[1944 г.]] е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб ("ПЕН" е абревиатура от англ. думи за "поет", "есеист", "новелист", а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от [[1926 г.]] до [[1932 г.]] Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян. | + | Владимир Полянов е роден в Русе на [[6 май]] [[1899 г.]] Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет ({{гг|1919|1921}}), в университета в Грац, Австрия ([[1921 г.]]) и в Мюнхен ({{гг|1922|1923}}). През [[1922 г.]] учи също философия във Виенския университет. Завършва Свободния университет в София през [[1928 г.]], но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през [[1939 г.]] завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между [[1924 г.]] и [[1934 г.]] е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между [[1937 г.]] и [[1941 г.]] работи в Министерството на народната просвета. От [[1942 г.]] до [[1944 г.]] е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб ("ПЕН" е абревиатура от англ. думи за "поет", "есеист", "новелист", а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от [[1926 г.]] до [[1932 г.]] Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян. Заедно със Св. Минков основават изд. “Аргус” и издават поредицата “Галерия на фантастите” (1922). Превежда от английски и немски език. |
<!-- | <!-- | ||
Версия от 21:10, 15 януари 2007
Владимир Полянов e автор на диаболични разкази и повести, повлияни силно от стила и атмосферата в творбите на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алън По. Диаболизмът е направление, производно на експресионизма. В България основните му представители са Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, като творбите им, наситени със страх, ужас, видения, психологически терзания и свръхестествени събития са писани основно през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Биография
Владимир Полянов е роден в Русе на 6 май 1899 г. Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет (1919–1921 г.), в университета в Грац, Австрия (1921 г.) и в Мюнхен (1922–1923 г.). През 1922 г. учи също философия във Виенския университет. Завършва Свободния университет в София през 1928 г., но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през 1939 г. завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между 1924 г. и 1934 г. е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между 1937 г. и 1941 г. работи в Министерството на народната просвета. От 1942 г. до 1944 г. е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб ("ПЕН" е абревиатура от англ. думи за "поет", "есеист", "новелист", а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от 1926 г. до 1932 г. Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян. Заедно със Св. Минков основават изд. “Аргус” и издават поредицата “Галерия на фантастите” (1922). Превежда от английски и немски език.
Произведения
Фантастика
Разкази
Издания
- 1922 г. - "Смърт" (сборник разкази) - издателство „Аргус“
- 1923 г. - "Комедия на куклите" (сборник разкази)
- 1926 г. - "Детето"
- 1926 г. - "Момичето и тримата" (сборник разкази)
- 1927 г. - "Крадецът"
- 1928 г. - "Слънцето угаснало" (роман)
- 1931 г. - "Човекът в огледалото" (пиеса)
- 1934 г. - "Двете страни на медала" (пиеса)
- 1935 г. - "Звезда в прозореца"
- 1961 г. - "Слънчеви петна" (пиеса)
- 1974 г. - "Ръцете на приятеля"
- 1978 г. - "Случаят Иван Андреев"
- 1979 г. - "Хроника на узряването"
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1986, т. 5
- Сарандев, Иван. "Българска литература (1918 - 1945)". Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. I
