Разлика между версии на „4004 година“
м (Премахване на цялото съдържание на страницата) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
+ | {{Инфокутия произведение | ||
+ | | име = Неспокойно съзнание | ||
+ | | име в оригинал = | ||
+ | | други-имена = | ||
+ | | език = | ||
+ | | автор = Александър Геров | ||
+ | | издадена-година = 1966 | ||
+ | | издадена-държава = | ||
+ | | жанр = научна фантастика | ||
+ | | вид-изкуство = литература | ||
+ | | вид = повест | ||
+ | | цикъл = | ||
+ | | предходно = „[[Неспокойно съзнание]]“ | ||
+ | | следващо = | ||
+ | | бележки = | ||
+ | }} | ||
+ | Повест от [[Александър Геров]]. Продължение на повестта ''„[[Неспокойно съзнание]]“''. | ||
+ | == Сюжет == | ||
+ | |||
+ | {{spoilers}} | ||
+ | Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели. | ||
+ | |||
+ | Георгиев се събужда в завода за изкуствено съживяване. Науката е осъществила мечтата му. Неговите „Фантастични новели“ (да, така се казва и книгата на измисления писател Георги Георгиев!) се е превърнала в програмен документ на прекрасния нов свят. | ||
+ | |||
+ | Новият свят е утопия на победилия комунизъм. Или поне така изглежда докато не се стигне до сцената в която бивш литературен критик агитира американски банков служител. Абсурдна сцена. После още една и още една. Абсурдни са дори телата на съживените - метални кутии, подобни на „средноголям радиоапарат“, които направо се съединяват с крайниците. А по радиото, когато обявяват за всеки новосъживен, казват: „пуснат в обръщение“. Новите деца се вземат готови от родилен завод. Четиридесет години след появата на „Фантастични новели“ терминологията им е едновременно носталгична и оригинална. | ||
+ | |||
+ | Особено интересно е описанието на София от 4004 година. Не с различията си - както в алтернативната история на Николай Теллалов, а с непроменеността си - булевардите са по-широки, но Орлов мост, булевард „Толбухин“ и Паркът на свободата са си почти същите. Наистина, през 1966 година едва ли е изглеждало че тези неща някога ще се променят. Единствената голяма промяна е появата на още един паметник на Съветската Армия - с червена звезда на върха на Витоша. Едва четири десетилетия по-късно Витоша може да посинее, в произведенията на Георги Малинов. | ||
+ | |||
+ | В известен смисъл новото общество олицетворява победилата поезия - през няколко изречения хората се впускат да цитират древни поети. Но само древни - съвременни поети няма, нещо повече, писането на поезия е забранено. Също както и заниманията с всички останали изящни изкуства. | ||
+ | |||
+ | Георгиев издържа в това стерилизирано общество цели пет века, но само благодарение на това, че любимите му хора също са съживени. Срещите с двама велики самоубийци - Джек Лондон и Ернест са предвестник на финала. Все пак Георгиев избира „по-малката сестра“ на смъртта и заедно с жена си заспива за хиляда години, с надеждата, че до тогава науката ще съумее да създаде изкуствени „естествени“ тела. | ||
+ | |||
+ | {{endspoilers}} | ||
+ | == Публикации == | ||
+ | |||
+ | * [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100 |
Текуща версия към 20:45, 31 декември 2014
Неспокойно съзнание | |
Автор(и): | Александър Геров |
---|---|
Първо издание: | 1966 г. |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Изкуство: | литература |
Вид: | повест |
Поредица: | |
Предходно: | „Неспокойно съзнание“ |
Повест от Александър Геров. Продължение на повестта „Неспокойно съзнание“.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели.
Георгиев се събужда в завода за изкуствено съживяване. Науката е осъществила мечтата му. Неговите „Фантастични новели“ (да, така се казва и книгата на измисления писател Георги Георгиев!) се е превърнала в програмен документ на прекрасния нов свят.
Новият свят е утопия на победилия комунизъм. Или поне така изглежда докато не се стигне до сцената в която бивш литературен критик агитира американски банков служител. Абсурдна сцена. После още една и още една. Абсурдни са дори телата на съживените - метални кутии, подобни на „средноголям радиоапарат“, които направо се съединяват с крайниците. А по радиото, когато обявяват за всеки новосъживен, казват: „пуснат в обръщение“. Новите деца се вземат готови от родилен завод. Четиридесет години след появата на „Фантастични новели“ терминологията им е едновременно носталгична и оригинална.
Особено интересно е описанието на София от 4004 година. Не с различията си - както в алтернативната история на Николай Теллалов, а с непроменеността си - булевардите са по-широки, но Орлов мост, булевард „Толбухин“ и Паркът на свободата са си почти същите. Наистина, през 1966 година едва ли е изглеждало че тези неща някога ще се променят. Единствената голяма промяна е появата на още един паметник на Съветската Армия - с червена звезда на върха на Витоша. Едва четири десетилетия по-късно Витоша може да посинее, в произведенията на Георги Малинов.
В известен смисъл новото общество олицетворява победилата поезия - през няколко изречения хората се впускат да цитират древни поети. Но само древни - съвременни поети няма, нещо повече, писането на поезия е забранено. Също както и заниманията с всички останали изящни изкуства.
Георгиев издържа в това стерилизирано общество цели пет века, но само благодарение на това, че любимите му хора също са съживени. Срещите с двама велики самоубийци - Джек Лондон и Ернест са предвестник на финала. Все пак Георгиев избира „по-малката сестра“ на смъртта и заедно с жена си заспива за хиляда години, с надеждата, че до тогава науката ще съумее да създаде изкуствени „естествени“ тела.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
- 1966 г. - „Фантастични новели“ - издателство „Народна младеж“ - София, Библиотека „Приключения и научна фантастика“, No. 100