Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“
От БГ-Фантастика
м |
|||
Ред 41: | Ред 41: | ||
}} | }} | ||
− | '''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.)|Издателство „Аргус“]], | + | '''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.) В |Издателство „Аргус“]], името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът и [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война ({{гг|1914|1918}}). |
== Художествен анализ == | == Художествен анализ == |
Версия от 12:57, 9 май 2018
Смърт | |
сборник — диаболизъм | |
автор: | Владимир Полянов |
Издание: | 1 |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 1922 г. |
Издателство: | „Аргус“ (1922 г.) |
„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести от Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от Издателство „Аргус“, името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът и Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).
Художествен анализ
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.
Съдържание
- „Смърт“
- „Един гост“
- „Ерих Райтерер“