Разлика между версии на „Иван Ефремов“
| Ред 45: | Ред 45: | ||
Баща му е бил заможен търговец на дървесина и имал голяма библиотека. Научил се да чете от 6 годишна възраст, малкият Иван се увлича по романите на Жул Верн и книги за пътешествия. Идва революцията и една червеноармейска авторота взема Ваня за свой възпитаник и с тях той изминава пътищата на гражданската война чак до Перекоп. Работи като общ работник, шофьор и трудово училище в Петербург. Там се запознава и с ред учени, които виждат будния му ум и го привличат като помощник. Става редовен посетител на големите научни библиотеки, и се среща с академик Сушкин, който става научния му ръководител. На 20 години Ефремов публикува първата си научна статия, а след три години те са вече десетки. Започва да пътува в множество експедиции на север, Задкавказието, Урал, Киргизия и т.н. През 1935 г. Иван завършва задочно Геолого-проучвателния факултет на Планинския институт, а през 1941 г. става доктор на биологическите науки. Като основоположник на дисциплината „тафономия“ - наука за закономерностите при изследване на древния живот на Земята, Иван Ефремов получава Държавна премия. | Баща му е бил заможен търговец на дървесина и имал голяма библиотека. Научил се да чете от 6 годишна възраст, малкият Иван се увлича по романите на Жул Верн и книги за пътешествия. Идва революцията и една червеноармейска авторота взема Ваня за свой възпитаник и с тях той изминава пътищата на гражданската война чак до Перекоп. Работи като общ работник, шофьор и трудово училище в Петербург. Там се запознава и с ред учени, които виждат будния му ум и го привличат като помощник. Става редовен посетител на големите научни библиотеки, и се среща с академик Сушкин, който става научния му ръководител. На 20 години Ефремов публикува първата си научна статия, а след три години те са вече десетки. Започва да пътува в множество експедиции на север, Задкавказието, Урал, Киргизия и т.н. През 1935 г. Иван завършва задочно Геолого-проучвателния факултет на Планинския институт, а през 1941 г. става доктор на биологическите науки. Като основоположник на дисциплината „тафономия“ - наука за закономерностите при изследване на древния живот на Земята, Иван Ефремов получава Държавна премия. | ||
[[Файл:Ефремов.jpg|рамка|ляво]] | [[Файл:Ефремов.jpg|рамка|ляво]] | ||
| − | Но изнурителните експедиции подкопават здравето му и през 1942 той е прикован към леглото. Тогава литературата става централната му дейност. Създава първия си цикъл приключенско-фантастични разкази обединени под заглавието | + | Но изнурителните експедиции подкопават здравето му и през 1942 той е прикован към леглото. Тогава литературата става централната му дейност. Създава първия си цикъл приключенско-фантастични разкази обединени под заглавието „Разкази за необикновеното“. Един след друг започват да излизат сборниците му „Среща над Тускарора“ («Встреча над Тускаророй») (1944), „Белият раг“ («Белый Рог») (1945), „Диамантената тръба“ («Алмазная Труба») (1946), „Пет румба“ («Пять румбов») (1944). Макар и на смъртно легло по това време Алексей Толстой успява да открие младия писател сред книжния поток и го кани на среща в болницата, където дава висока оценка на стила му. |
Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите „На края на Ойкумена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). В тези свои първи произведения Ефремов формулира своето научно-философско кредо на мислител, че науката може да води към пустота, ако зад нея не стои философията и нравственото развитие на човека. | Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите „На края на Ойкумена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). В тези свои първи произведения Ефремов формулира своето научно-философско кредо на мислител, че науката може да води към пустота, ако зад нея не стои философията и нравственото развитие на човека. | ||
Версия от 21:36, 24 декември 2016
| Иван Антонович Ефремов | |
 | |
| Професия: палеонтолог, писател | |
| Националност: руснак | |
| Координати: | |
| Адрес: | Русия, Москва |
| Личен сайт: | [1] |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 22 април 1907 г. |
| Роден в: | Вирица, Лениградска обл., Русия |
| Починал на: | 5 октомври 1972 г. |
| Починал в: | Москва, СССР |
| Починал от: | инфаркт |
Иван Ефремов е руски учен палеонтолог и писател-фантаст, според мнозина критици основател на модерната научно-фантастична литература в СССР. Роден е на 22 април 1907 г. в с. Вирица Санкт Петербургска област.
Баща му е бил заможен търговец на дървесина и имал голяма библиотека. Научил се да чете от 6 годишна възраст, малкият Иван се увлича по романите на Жул Верн и книги за пътешествия. Идва революцията и една червеноармейска авторота взема Ваня за свой възпитаник и с тях той изминава пътищата на гражданската война чак до Перекоп. Работи като общ работник, шофьор и трудово училище в Петербург. Там се запознава и с ред учени, които виждат будния му ум и го привличат като помощник. Става редовен посетител на големите научни библиотеки, и се среща с академик Сушкин, който става научния му ръководител. На 20 години Ефремов публикува първата си научна статия, а след три години те са вече десетки. Започва да пътува в множество експедиции на север, Задкавказието, Урал, Киргизия и т.н. През 1935 г. Иван завършва задочно Геолого-проучвателния факултет на Планинския институт, а през 1941 г. става доктор на биологическите науки. Като основоположник на дисциплината „тафономия“ - наука за закономерностите при изследване на древния живот на Земята, Иван Ефремов получава Държавна премия.
Но изнурителните експедиции подкопават здравето му и през 1942 той е прикован към леглото. Тогава литературата става централната му дейност. Създава първия си цикъл приключенско-фантастични разкази обединени под заглавието „Разкази за необикновеното“. Един след друг започват да излизат сборниците му „Среща над Тускарора“ («Встреча над Тускаророй») (1944), „Белият раг“ («Белый Рог») (1945), „Диамантената тръба“ («Алмазная Труба») (1946), „Пет румба“ («Пять румбов») (1944). Макар и на смъртно легло по това време Алексей Толстой успява да открие младия писател сред книжния поток и го кани на среща в болницата, където дава висока оценка на стила му.
Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите „На края на Ойкумена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). В тези свои първи произведения Ефремов формулира своето научно-философско кредо на мислител, че науката може да води към пустота, ако зад нея не стои философията и нравственото развитие на човека.
