Разлика между версии на „Сбъдващия мечти (Издателство Гаяна, 2016)“
| Ред 75: | Ред 75: | ||
[[Кръвта на Кхтулу]] | [[Кръвта на Кхтулу]] | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | == На задната корица: == | ||
| + | |||
| + | Снимка на автора и текст: | ||
| + | |||
| + | Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръж¬дясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди. | ||
| + | |||
| + | „Езерото“ | ||
Версия от 14:16, 9 април 2017
| Сбъдващия мечти | |
| Произведение: | сборник |
|---|---|
| разкази — хорър | |
| автор: | Адриан Лазаровски |
 | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | ноември 2016 г. |
| Издателство: | Гаяна |
| Формат: | 13х20 |
| Страници: | 226 |
| ISBN: | 9786197354 |
| Поредица: | |
| Име: | Колекция Дракус (номер 16) |
Сборникът с хорър разкази „Сбъдващия мечти“ е на писателя Адриан Лазаровски, издаден от издателство Гаяна в Колекция Дракус под № 16.
Съдържание:
На задната корица:
Снимка на автора и текст:
Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръж¬дясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди.
„Езерото“
