Разлика между версии на „Списание Омега/1990/1 бр.“
От БГ-Фантастика
Ред 1: | Ред 1: | ||
+ | {{Инфокутия книга | ||
+ | | име = Омега | ||
+ | | произведение = суперфантастика | ||
+ | | автор = | ||
+ | | корица = Omega.jpg | ||
+ | | px = 250 | ||
+ | | корица-текст = | ||
+ | | издание-поредност = 1 | ||
+ | | държава = | ||
+ | | език = | ||
+ | | ден = | ||
+ | | месец = | ||
+ | | година = 19?? | ||
+ | | издателство = Народна младеж | ||
+ | | формат = 60/90/8 | ||
+ | | брой-страници = 64 | ||
+ | | ISBN = | ||
+ | | баркод = | ||
+ | | съставител = Агоп Мелконян | ||
+ | | предговор = Агоп Мелконян | ||
+ | | послеслов = | ||
+ | | преводач = | ||
+ | | художник-корица = Марио Вътков | ||
+ | | художник = Марио Вътков | ||
+ | | редактор = Агоп Мелконян | ||
+ | | коректор = | ||
+ | | предпечат = | ||
+ | | печат = Работническо дело | ||
+ | | поредица = Омега | ||
+ | | поредица-номер = 1 | ||
+ | | предходна = | ||
+ | | следваща = | ||
+ | | бележки = тираж 50 000 | ||
+ | }} | ||
+ | |||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
Версия от 01:50, 23 февруари 2007
Омега | |
Произведение: | суперфантастика |
---|---|
Издание: | 1 |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 19?? г. |
Издателство: | Народна младеж |
Формат: | 60/90/8 |
Страници: | 64 |
Екип: | |
Съставител: | Агоп Мелконян |
Предговор: | Агоп Мелконян |
Корица: | Марио Вътков |
Художник: | Марио Вътков |
Редактор: | Агоп Мелконян |
Печат: | Работническо дело |
Поредица: | |
Име: | Омега (номер 1) |
| |
Бележки: | тираж 50 000 |
Съдържание
- „Добра среща, читателю!“ - редакционна статия
- „Натиснете ЕNTER“ - Джон Варли (превод Людмила Георгиева)
- „Дъждовен период“ - Сергей Владов
- „На половин цена“ - Стив Хол (превод - неизвестен)
- „За мир и любов“ - Фред Саберхаген (посочен като Сейбърхаген) (превод Александър Кючюков)
- „Лулата на непознатия, или Как се пишат фантастични разкази“ - Юрий Пригорницки (превод Маргарита Златарова)
- „Кой какво може“ - Боб Коросака (превод Людмила Георгиева)
- „Очите не само виждат“ - Айзък Азимов (превод Васил Димитров)