Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“
От БГ-Фантастика
(дообработка) |
м (тиренце-две, чакаме Калин) |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на това направление: | В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на това направление: | ||
| − | * Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на | + | * Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско в природата на една и съща личност. |
| − | * Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които | + | * Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа. |
* Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности. | * Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности. | ||
* Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена. | * Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена. | ||
* Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност. | * Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност. | ||
| − | * Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при [[Георги Райчев]], но образите на жени са | + | * Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при [[Георги Райчев]], но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ или до смъртта, или — до лудост и косвено подтикващ към престъпление. |
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
# [[Един гост]] | # [[Един гост]] | ||
# [[Ерих Райтерер]] | # [[Ерих Райтерер]] | ||
| − | |||
[[Категория: Издания - буква С]] | [[Категория: Издания - буква С]] | ||
Версия от 16:27, 28 март 2007
„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести от Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от Издателство „Аргус“, което е собственост на автора и на Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).
Художествен анализ
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на това направление:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ или до смъртта, или — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.
