Разлика между версии на „Елин Пелин“
(форматиране, инфокутия, уикилинкове) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{Инфокутия писател | |
| + | | име = Димитър Иванов Стоянов | ||
| + | | име-оригинал = | ||
| + | | име-категории = Пелин, Елин | ||
| + | | описание = | ||
| + | | портрет = | ||
| + | | px = | ||
| + | | портрет-текст = | ||
| + | | наставка = | ||
| + | | роден-ден = 18 | ||
| + | | роден-месец = юли | ||
| + | | роден-година = 1877 | ||
| + | | роден-град = с. Байлово | ||
| + | | роден-регион = Софийска област | ||
| + | | роден-държава = | ||
| + | | починал-ден = 3 | ||
| + | | починал-месец = декември | ||
| + | | починал-година = 1949 | ||
| + | | починал-град = София | ||
| + | | починал-регион = | ||
| + | | починал-държава = | ||
| + | | починал-от = | ||
| + | | националност = | ||
| + | | творил-начало = | ||
| + | | творил-край = | ||
| + | | псевдоним = Елин Пелин,<br/>Чичо Благолаж,<br/>Камен Шипков,<br/>Елчо,<br/>Пан,<br/>Пелинаш,<br/>Поручик,<br/>Мито,<br/>Чер Чемер,<br/>Иван Коприван,<br/>Горна Горчица,<br/>Катерина | ||
| + | | жанр = литература за деца,<br/>проза,<br/>стихотворения,<br/>фейлетони | ||
| + | | теми = | ||
| + | | основна-творба = | ||
| + | | други-професии = редактор,<br/>журналист,<br/>чиновник | ||
| + | | уебсайт = | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| − | + | '''Димитър Иванов Стоянов''' е писател, класик на българската литература, по-известен под псевдонима '''Елин Пелин'''. Използва също псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др. | |
| − | + | == Биография == | |
| − | + | Роден е в с. Байлово, Софийска област (днес гр. Елин Пелин), на [[18 юли]] [[1877 г.]] в семейство, в което бащата е заможен и интелигентен човек, държащ на доброто образование на децата си. Авторът разказва, че в дома им са се получавали непрекъснато книги и списания, които много обичал да чете от малък. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназиалното си образование. | |
| − | + | От [[1895 г.]] до [[1898 г.]] сътрудничи на сп. “Войнишка сбирка”, където печата разкази. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението ''“Тихи тъги”'', публикувано в сп. “Български преглед” (ноември [[1897 г.]]). | |
| − | + | Между [[1898 г.|1898]] и [[1899 г.]] се установява в родното си село и пише най-хубавите си разкази - ''“Ветрената мелница”'', ''“Напаст божия”'', ''“Изкушение”'', ''“Пролетна измама”''. По-късно напуска Байлово и търси работа в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Публикува разкази, фейлетони, хумористични стихотворения, редактира сп. “Селска разговорка” ([[1902 г.|1902]]–[[1903 г.]]), пише за “Общо дело”, “Ново общество”, “Учителска мисъл”. | |
| − | + | В края на [[1903 г.]] си намира работа в София като чиновник в Университетската библиотека. | |
| − | През | + | През [[1905 г.]] заедно с карикатуриста Валери Божинов е за 20 дни в Италия, а през [[1906 г.]] е командирован заедно с П. Кр. Яворов с цел усъвършенстване на езика и обогатяване на културните познания във Франция, където двамата пребивават в Нанси и Париж. |
| − | През | + | През [[1908 г.]] става служител в Народната библиотека на длъжност “пазител”. До Балканската война печата хумористични творби във в. “Българан”. Издава 2 тома разкази през [[1904 г.|1904]] и [[1911 г.]], сборник ''“Пепел от цигарите ми”'' ([[1905 г.]]) със стихотворения, хуморески, стихове в проза. През [[1909 г.]] пише повестта ''“Нечиста сила”''. Публикува много детски творби в сп. “Веселушка” ([[1910 г.]]). |
| − | През | + | През [[1911 г.]] в цялостен вид излиза повестта ''“Гераците”'', печатана на части в периодиката от [[1904 г.]] нататък. През [[1913 г.|1913]]–[[1914 г.]] редактира детското списание “Чавче”. |
| − | + | През лятото на [[1913 г.]] е командирован заедно с Ал. Балабанов в Русия с цел проучване на нагласите към българското общество и политика, но двамата се връщат с твърде нерадостни констатации. Мобилизиран по време на Първата световна война, създава като военен кореспондент около 20 очерка и разкази, издадени в сборниците ''“Войнишко сърце”'' и ''“Китка за юнака”'' ([[1917 г.]]). По същото време издава известния сборник ''“Пижо и Пендо”'' ([[1917 г.]]) с произведения, повлияни от шопския хумор и манталитет и писани в по-голямата си част, с изключение на 4 от тях, в периода [[1902 г.|1902]]–[[1908 г.]] | |
| − | + | До [[1922 г.]] е сътрудник на сп. “Развигор”, но следтова почти спира да пише и напълно се оттегля през [[1924 г.]] заради все по-голямото политизиране на списанието. От тоя период е повестта ''“Земя”'' ([[1922 г.]]). | |
| − | + | През [[1928 г.]] издава сборника ''“Черни рози”'' и пише част от разказите от ''“Под манастирската лоза”''. | |
| − | Написва през 1933 – 1944 г. романа в две части “Ян Бибиян” | + | От [[1926 г.|1926]] до [[1944 г.]] е уредник на къщата-музей “Иван Вазов”. В тоя период заедно с Ран Босилек пишат учебници, помагала и христоматии. Елин Пелин става автор на учебник по Закон Божи. Почти не твори. Оттегля се два пъти от писателския съюз заради несъгласие с отношенията между членовете му. През [[1940 г.]] обаче се завръща и е избран за негов председател, става и член на Българската академия на науките през същата година. През 30-те години сътрудничи на в. “Литературен глас”, “Развигор”, “Щурец”, сп. “Светулка”, “Детска радост”, “Подслон”, в. “Пътека”. Събира през [[1936 г.]] и издава най-добрите си творби от тоя период в сборниците ''“Под манастирската лоза”'' и ''“Аз, ти, той”''. Написва през [[1933 г.|1933]]–[[1944 г.]] романа в две части ''“Ян Бибиян”''. |
| − | След 1944 г. подготвя книга с разкази “Знам и мога”, участва в изграждането на детската пионерска организация “Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На 17 април 1949 г. с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на 9 декември 1949- | + | След [[1944 г.]] подготвя книга с разкази ''“Знам и мога”'', участва в изграждането на детската пионерска организация “Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На [[17 април]] [[1949 г.]] с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на [[9 декември]] [[1949 г.]] |
| + | |||
| + | == Приноси към фантастиката == | ||
| + | |||
| + | Автор на ''“[[Ян Бибиян]]”'' – първата българска детска фантастична книга в две части: ''“Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе”'' и ''“Ян Бибиян на Луната” ''([[1933 г.|1933]]-[[1934 г.]]). Първата част, ''"Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе"'', е на границата между фентъзи и обикновена приказка. Втората част, ''"Ян Бибиян на Луната"'', е класическа научна фантастика, описваща пътуване до Луната с ракета. | ||
| + | |||
| + | == Библиография == | ||
| + | |||
| + | [[Категория: Писатели на научна фантастика|Пелин, Елин]] | ||
| + | [[Категория: Писатели на фентъзи|Пелин, Елин]] | ||
| + | <!-- Псевдонимът му донякъде наподобява реално име и фамилия, така че го подреждам на принципа "първо фамилията". --> | ||
Версия от 20:59, 30 декември 2006
Димитър Иванов Стоянов е писател, класик на българската литература, по-известен под псевдонима Елин Пелин. Използва също псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.
Биография
Роден е в с. Байлово, Софийска област (днес гр. Елин Пелин), на 18 юли 1877 г. в семейство, в което бащата е заможен и интелигентен човек, държащ на доброто образование на децата си. Авторът разказва, че в дома им са се получавали непрекъснато книги и списания, които много обичал да чете от малък. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназиалното си образование.
От 1895 г. до 1898 г. сътрудничи на сп. “Войнишка сбирка”, където печата разкази. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението “Тихи тъги”, публикувано в сп. “Български преглед” (ноември 1897 г.).
Между 1898 и 1899 г. се установява в родното си село и пише най-хубавите си разкази - “Ветрената мелница”, “Напаст божия”, “Изкушение”, “Пролетна измама”. По-късно напуска Байлово и търси работа в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Публикува разкази, фейлетони, хумористични стихотворения, редактира сп. “Селска разговорка” (1902–1903 г.), пише за “Общо дело”, “Ново общество”, “Учителска мисъл”.
В края на 1903 г. си намира работа в София като чиновник в Университетската библиотека.
През 1905 г. заедно с карикатуриста Валери Божинов е за 20 дни в Италия, а през 1906 г. е командирован заедно с П. Кр. Яворов с цел усъвършенстване на езика и обогатяване на културните познания във Франция, където двамата пребивават в Нанси и Париж.
През 1908 г. става служител в Народната библиотека на длъжност “пазител”. До Балканската война печата хумористични творби във в. “Българан”. Издава 2 тома разкази през 1904 и 1911 г., сборник “Пепел от цигарите ми” (1905 г.) със стихотворения, хуморески, стихове в проза. През 1909 г. пише повестта “Нечиста сила”. Публикува много детски творби в сп. “Веселушка” (1910 г.).
През 1911 г. в цялостен вид излиза повестта “Гераците”, печатана на части в периодиката от 1904 г. нататък. През 1913–1914 г. редактира детското списание “Чавче”.
През лятото на 1913 г. е командирован заедно с Ал. Балабанов в Русия с цел проучване на нагласите към българското общество и политика, но двамата се връщат с твърде нерадостни констатации. Мобилизиран по време на Първата световна война, създава като военен кореспондент около 20 очерка и разкази, издадени в сборниците “Войнишко сърце” и “Китка за юнака” (1917 г.). По същото време издава известния сборник “Пижо и Пендо” (1917 г.) с произведения, повлияни от шопския хумор и манталитет и писани в по-голямата си част, с изключение на 4 от тях, в периода 1902–1908 г.
До 1922 г. е сътрудник на сп. “Развигор”, но следтова почти спира да пише и напълно се оттегля през 1924 г. заради все по-голямото политизиране на списанието. От тоя период е повестта “Земя” (1922 г.).
През 1928 г. издава сборника “Черни рози” и пише част от разказите от “Под манастирската лоза”.
От 1926 до 1944 г. е уредник на къщата-музей “Иван Вазов”. В тоя период заедно с Ран Босилек пишат учебници, помагала и христоматии. Елин Пелин става автор на учебник по Закон Божи. Почти не твори. Оттегля се два пъти от писателския съюз заради несъгласие с отношенията между членовете му. През 1940 г. обаче се завръща и е избран за негов председател, става и член на Българската академия на науките през същата година. През 30-те години сътрудничи на в. “Литературен глас”, “Развигор”, “Щурец”, сп. “Светулка”, “Детска радост”, “Подслон”, в. “Пътека”. Събира през 1936 г. и издава най-добрите си творби от тоя период в сборниците “Под манастирската лоза” и “Аз, ти, той”. Написва през 1933–1944 г. романа в две части “Ян Бибиян”.
След 1944 г. подготвя книга с разкази “Знам и мога”, участва в изграждането на детската пионерска организация “Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На 17 април 1949 г. с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на 9 декември 1949 г.
Приноси към фантастиката
Автор на “Ян Бибиян” – първата българска детска фантастична книга в две части: “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” и “Ян Бибиян на Луната” (1933-1934 г.). Първата част, "Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе", е на границата между фентъзи и обикновена приказка. Втората част, "Ян Бибиян на Луната", е класическа научна фантастика, описваща пътуване до Луната с ракета.
