Разлика между версии на „Ян Бибиян“
м |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през 1927 и 1929 година съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през 1923 и 1927 г. са преведени на български език “Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс и “Аелита” на Алексей Толстой. Съпругата и дъщерята на Елин Пелин разказват, че интересът му към техниката бил толкова голям, че сам в интервюта се самоиронизирал и казвал, че е “обзет от радиомания”. През 1930 – 1932 г. писателят дори сам си сглобил от части радиоприемник и редовно слушал уловените емисии. Що се отнася до промените в книгата за Ян Бибиян, един от главните герои в нея, магьосникът Мирилайлай, в първите издания на книгата в периодиката се е казвал Бе-Це-Де, което вероятно е свързано с епохалното откритие на ваксината против туберкулоза, носеща и до днес името БЦЖ, което се произнася като “Бе-Це-Же”. Тя е открита от френските учени Калмет и Гарен в института “Пастьор” и приложена за пръв път върху хора през 1921 г. | Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през 1927 и 1929 година съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през 1923 и 1927 г. са преведени на български език “Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс и “Аелита” на Алексей Толстой. Съпругата и дъщерята на Елин Пелин разказват, че интересът му към техниката бил толкова голям, че сам в интервюта се самоиронизирал и казвал, че е “обзет от радиомания”. През 1930 – 1932 г. писателят дори сам си сглобил от части радиоприемник и редовно слушал уловените емисии. Що се отнася до промените в книгата за Ян Бибиян, един от главните герои в нея, магьосникът Мирилайлай, в първите издания на книгата в периодиката се е казвал Бе-Це-Де, което вероятно е свързано с епохалното откритие на ваксината против туберкулоза, носеща и до днес името БЦЖ, което се произнася като “Бе-Це-Же”. Тя е открита от френските учени Калмет и Гарен в института “Пастьор” и приложена за пръв път върху хора през 1921 г. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | ---- | ||
| + | |||
| + | == '''Източници''' == | ||
| + | '''Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.''' Изд. "Български писател", С., 1978, т. 5 | ||
| + | |||
[[Категория: Романи - научна фантастика]] | [[Категория: Романи - научна фантастика]] | ||
[[Категория: Романи по име - Я]] | [[Категория: Романи по име - Я]] | ||
Версия от 14:45, 31 декември 2006
Първият български фантастичен роман за деца. Носи името на главния си герой Ян Бибиян.
Автор: известният български писател Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов; род. 18 юли 1877 г. – поч. 3 декември 1949 г.).
Романът се състои се от две части: “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” и “Ян Бибиян на Луната”. Публикуван е под формата на подлистници към вестника за деца и юноши “Пътека”. “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” излиза в бр. 2 – 24 между януари и юни 1933 г., а “Ян Бибиян на Луната” – в бр. 3 – 36 от септ. 1933 г. до юни 1934 г. Писан е по време на излизането, което води до редица изменения, поправки и корекции както от Елин Пелин, така и от редакторите на следващите издания. Първото самостоятелно издание е направено през 1933 г. – “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” (София, издателство “Хемус”, 168 стр., илюстрации: Минчо Никифоров). Следват преработените издания на “Ян Бибиян” от 1941 и 1946 г., а през 1948 г. издателство “Народна младеж” прави пълно издание на романа с последните нанасяни в него корекции, като илюстрациите са нови, на същия художник – Минчо Никифоров.
Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: “ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”.
Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през 1927 и 1929 година съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през 1923 и 1927 г. са преведени на български език “Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс и “Аелита” на Алексей Толстой. Съпругата и дъщерята на Елин Пелин разказват, че интересът му към техниката бил толкова голям, че сам в интервюта се самоиронизирал и казвал, че е “обзет от радиомания”. През 1930 – 1932 г. писателят дори сам си сглобил от части радиоприемник и редовно слушал уловените емисии. Що се отнася до промените в книгата за Ян Бибиян, един от главните герои в нея, магьосникът Мирилайлай, в първите издания на книгата в периодиката се е казвал Бе-Це-Де, което вероятно е свързано с епохалното откритие на ваксината против туберкулоза, носеща и до днес името БЦЖ, което се произнася като “Бе-Це-Же”. Тя е открита от френските учени Калмет и Гарен в института “Пастьор” и приложена за пръв път върху хора през 1921 г.
Източници
Елин Пелин. Съчинения в 6 тома. Изд. "Български писател", С., 1978, т. 5
