Разлика между версии на „Любен Дилов“
От БГ-Фантастика
м (категоризиране) |
м (кавички) |
||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов. | В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов. | ||
| − | Първият му роман, '' | + | Първият му роман, ''„[[Атомният човек]]“'', е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В ''„[[Парадоксът на огледалото]]“'' под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В ''„[[Пътят на Икар]]“'' на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В ''„[[Двойната звезда]]“'' на преден план е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното. |
== Библиография == | == Библиография == | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
==== Романи ==== | ==== Романи ==== | ||
| − | * ''[[Атомният човек]]'' | + | * ''„[[Атомният човек]]“'' |
| − | * ''[[Парадоксът на огледалото]]'' | + | * ''„[[Парадоксът на огледалото]]“'' |
| − | * ''[[Пътят на Икар]]'' | + | * ''„[[Пътят на Икар]]“'' |
| − | * ''[[Звездните приключения на Нуми и Ники]]'' | + | * ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники]]“'' |
| − | * ''[[До райската планета и назад]]'' | + | * ''„[[До райската планета и назад]]“'' |
| − | * ''[[Незавършеният роман на една студентка]]'' | + | * ''„[[Незавършеният роман на една студентка]]“'' |
| − | * ''[[Педагогическата машина]]'' | + | * ''„[[Педагогическата машина]]“'' |
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
| − | * ''[[Двойната звезда]]'' | + | * ''„[[Двойната звезда]]“'' |
| − | * ''[[Тежестта на скафандъра]]'' | + | * ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' |
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
| − | * ''[[Да нахраниш орела]]'' | + | * ''„[[Да нахраниш орела]]“'' |
| − | * ''[[Даровете на Бога]]'' | + | * ''„[[Даровете на Бога]]“'' |
| − | * ''[[Дори да си отидат]]'' | + | * ''„[[Дори да си отидат]]“'' |
| − | * ''[[За Иван, който искаше да излезе]]'' | + | * ''„[[За Иван, който искаше да излезе]]“'' |
| − | * ''[[Зеленото ухо]]'' | + | * ''„[[Зеленото ухо]]“'' |
| − | * ''[[Моят странен приятел - астрономът]]'' | + | * ''„[[Моят странен приятел - астрономът]]“'' |
| − | * ''[[На пеещата планета]]'' | + | * ''„[[На пеещата планета]]“'' |
| − | * ''[[Напред, човечество]]'' | + | * ''„[[Напред, човечество]]“'' |
| − | * ''[[Педагогическата машина]]'' | + | * ''„[[Педагогическата машина]]“'' |
| − | * ''[[Не пушете! Затегнете коланите!]]'' | + | * ''„[[Не пушете! Затегнете коланите!]]“'' |
| − | * ''[[Още по въпроса за делфините]]'' | + | * ''„[[Още по въпроса за делфините]]“'' |
| − | * ''[[Хубавата Елена]]'' | + | * ''„[[Хубавата Елена]]“'' |
| − | * ''[[Цялата истина около шимпанзето Топси]]'' | + | * ''„[[Цялата истина около шимпанзето Топси]]“'' |
| − | * ''[[Шегата на капитана]]'' | + | * ''„[[Шегата на капитана]]“'' |
| − | * ''[[Гьльби над Берлин]]'' | + | * ''„[[Гьльби над Берлин]]“'' |
| − | * ''[[Точката на Лагранж]]'' | + | * ''„[[Точката на Лагранж]]“'' |
| − | * ''[[Осъзнаването на роботите]]'' | + | * ''„[[Осъзнаването на роботите]]“'' |
| − | * ''[[Новогодишна трагедия]]'' | + | * ''„[[Новогодишна трагедия]]“'' |
| − | * ''[[Наши доказателства за летящите чинии]]'' | + | * ''„[[Наши доказателства за летящите чинии]]“'' |
| − | * ''[[Поредният номер]]'' | + | * ''„[[Поредният номер]]“'' |
| − | * ''[[Последното интервю на Адам Сусбе]]'' | + | * ''„[[Последното интервю на Адам Сусбе]]“'' |
| − | * ''[[Странните качества на Борис Левиташки]]'' | + | * ''„[[Странните качества на Борис Левиташки]]“'' |
== Източници == | == Източници == | ||
| Ред 99: | Ред 99: | ||
== Външни връзки == | == Външни връзки == | ||
| − | [[Категория: Личности по имена - Д | + | [[Категория: Личности по имена - Д]] |
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Дилов, Любен]] | [[Категория: Писатели на научна фантастика|Дилов, Любен]] | ||
Версия от 17:09, 17 януари 2007
Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.
Съдържание
Биография
Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.
Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над десет езика.
Създател е на наградата за българска фантастика "Гравитон".
Стил и особености
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.
Първият му роман, „Атомният човек“, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В „Двойната звезда“ на преден план е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.
Библиография
Фантастика
Романи
- „Атомният човек“
- „Парадоксът на огледалото“
- „Пътят на Икар“
- „Звездните приключения на Нуми и Ники“
- „До райската планета и назад“
- „Незавършеният роман на една студентка“
- „Педагогическата машина“
Повести и новели
Разкази
- „Да нахраниш орела“
- „Даровете на Бога“
- „Дори да си отидат“
- „За Иван, който искаше да излезе“
- „Зеленото ухо“
- „Моят странен приятел - астрономът“
- „На пеещата планета“
- „Напред, човечество“
- „Педагогическата машина“
- „Не пушете! Затегнете коланите!“
- „Още по въпроса за делфините“
- „Хубавата Елена“
- „Цялата истина около шимпанзето Топси“
- „Шегата на капитана“
- „Гьльби над Берлин“
- „Точката на Лагранж“
- „Осъзнаването на роботите“
- „Новогодишна трагедия“
- „Наши доказателства за летящите чинии“
- „Поредният номер“
- „Последното интервю на Адам Сусбе“
- „Странните качества на Борис Левиташки“
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Любен Дилов“ в българоезичната Уикипедия.
