Разлика между версии на „Маски“

Текуща версия към 13:41, 7 юли 2011

Маски е диаболичен разказ от Владимир Полянов.

Представяне[редактиране]

Тема на разказа е изчезването на реалността и завладяването на света от илюзията. По същото време, когато киното се превръща в масово зрелище, хората започват да живеят като във филм. Държат се като маски, като герои от екрана, неестествено действат, неестествено говорят, крият всяка проява на човешки чувства, всяка своя разстроеност – като че ли става престъпление да се показваш слаб и уязвим. В новия, съвременния свят, господстват маски и клишета.

Привидно елементарен, този разказ, състоящ се само от 4 странички, е дълбоко философски и за жалост напълно съотносим и към съвремието ни век по късно от написването си.

Историята на общество, което си забранява да бъде човешко, душевно, ранимо, общество на маски, мъртъвци и призраци. Реалността не съществува. Съществуват само привидностите.

Сюжет[редактиране]

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Героят разказвач доверява на читателите историята на приятеля си Риллов. Всичко е започнало в един ден, в който са отивали на кино да гледат „Треска за злато“ на Чарли Чаплин. Внезапно на улицата са се чули спирачки, стържене по релсите, трамваят е смазал човек. А малко по късно всички са се забавлявали и смели до сълзи с малкия комедиант в киното. Само Риллов не се е смял. Той е забелязал, че до трупа е имало пакетче, което може би някой в дома му чака да получи като подарък. А Чарли Чаплин е носел пакетче за коледната си елха. Този чувствителен човек и съдбата му са накарали разказвача да се запита дали не прекарваме живота си под маски. Всеки крие чувствата си, такива са сякаш изискванията на времето. В монолог преди да изложи случилото се след това с Риллов, героят казва: „Днес е на мода типът на безстрастния кавалер и всички са наложили восъчната му маска: влюбените вече не пишат любовни писма; съпругът сварва любовник при жена си, покланя се и моли двойката друг път да заключва вратата; когато пламне къща, домакинът изважда часовника си и любопитства за колко минути ще дойде пожарната; в тъмното скъперник търси загубен лев, като вместо свещ е запалил хилядолевова банкнота. Какво става под маската?“

А с Риллов се случва следното. Влюбва се. Претърпява крах в любовта. Спира да излиза. А когато отново се виждат, разказвачът не пита приятеля си как е, защото вижда как Риллов се мъчи да скрие под една ужасно измъчена маска страданието си. След месец сякаш всичко е наред. Виждат се. Шегуват се, че Риллов е срещнал друга, но засега ще я крие, че стара любов се лекува с нова, уговарят си среща за другия ден, а един час по-късно идва новината, че се е застрелял. Върху мъртвото лице е застинала същата ужасна измъчена маска на страдание по загубената любов. А очите са все така стъклени, но мъртви.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
  • „Маски“ — стр. 272 – 275