Разлика между версии на „Смъртта в китайския квартал“
м (Борислав: Без категория „Разкази по име - С“) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Смъртта в китайския квартал |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
'''''„Смъртта в китайския квартал“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]]. | '''''„Смъртта в китайския квартал“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]]. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение. | Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение. | ||
| − | Градът и в този разказ (вж. напр. ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци. | + | Градът и в този разказ (вж. напр. ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци. |
| − | Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (вж. разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“''). | + | Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (вж. разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“''). |
Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“''). | Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“''). | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
Главният герой през цялото време говори като в транс, сякаш бълнува. Разказва за странните си срещи с една загадъчна дама. Първият път – на представление на „Пер Гинт“ („Пиер Гинт“ според правописа на автора, вероятно запазен от началото на ХХ век – бел. ред.). Той и жената от челната ложа са се погледнали точно в момента на смъртта на Аза, докато оркестърът е „ридаел“. Лицето на непознатата е скрито зад воал, но през него сякаш героят усещал големите ѝ прогарящи очи. Това се повторило три пъти и последният една бяла роза паднала от ложата. След изчезването ѝ не я търси, спокоен е и знае, че тя е жената от неговия живот. Живели са заедно, стаята му е покрита с негови портрети, енорийският свещеник ги е разделил, а при раздялата тя му е дала медальон и му е пожелала „довиждане“. Свещеникът е казал, че тя отново ще се върне в неговия дом. С бялата роза героят прави нещо като олтар в дома си, очаква я, вратите се разтварят, появяват се някакви мъже, които носят нея, а когато приближава, се оказва, че това е ковчег. Скача, отваря капака и вижда, че в мъртвешкия сандък няма никого. Изведнъж великолепната спалня се оказва опразнен бордей с прокъсани тапети, счупена китайска ваза на земята, висящи паяжини, сред които танцуват огромни черни паяци. Звучат камбани, вижда катафалка с надпис „От неутешимия съпруг на скъпата покойница“. Чува: „С вярата в бога ти отново ще я видиш“. Беловлас свещеник, на когото целува ръцете. | Главният герой през цялото време говори като в транс, сякаш бълнува. Разказва за странните си срещи с една загадъчна дама. Първият път – на представление на „Пер Гинт“ („Пиер Гинт“ според правописа на автора, вероятно запазен от началото на ХХ век – бел. ред.). Той и жената от челната ложа са се погледнали точно в момента на смъртта на Аза, докато оркестърът е „ридаел“. Лицето на непознатата е скрито зад воал, но през него сякаш героят усещал големите ѝ прогарящи очи. Това се повторило три пъти и последният една бяла роза паднала от ложата. След изчезването ѝ не я търси, спокоен е и знае, че тя е жената от неговия живот. Живели са заедно, стаята му е покрита с негови портрети, енорийският свещеник ги е разделил, а при раздялата тя му е дала медальон и му е пожелала „довиждане“. Свещеникът е казал, че тя отново ще се върне в неговия дом. С бялата роза героят прави нещо като олтар в дома си, очаква я, вратите се разтварят, появяват се някакви мъже, които носят нея, а когато приближава, се оказва, че това е ковчег. Скача, отваря капака и вижда, че в мъртвешкия сандък няма никого. Изведнъж великолепната спалня се оказва опразнен бордей с прокъсани тапети, счупена китайска ваза на земята, висящи паяжини, сред които танцуват огромни черни паяци. Звучат камбани, вижда катафалка с надпис „От неутешимия съпруг на скъпата покойница“. Чува: „С вярата в бога ти отново ще я видиш“. Беловлас свещеник, на когото целува ръцете. | ||
| − | Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото ѝ, но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода. | + | Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото ѝ , но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода. |
На сутринта трупът му е все още взадимената зала в Дома на опиума в Китайския квартал. Старият прислужник не се посвенява да пребърка мъртвеца. Намира портфейл и медальон с лика на красива жена. Но до сърцето на героя „старият китаец не намери никаква бяла роза“. | На сутринта трупът му е все още взадимената зала в Дома на опиума в Китайския квартал. Старият прислужник не се посвенява да пребърка мъртвеца. Намира портфейл и медальон с лика на красива жена. Но до сърцето на героя „старият китаец не намери никаква бяла роза“. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
| − | * [[1989 г.]] — | + | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 |
** ''„Смъртта в китайския квартал“'' — стр. 189 — 195 | ** ''„Смъртта в китайския квартал“'' — стр. 189 — 195 | ||
| − | + | [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]] | |
| − | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] | + | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] |
| − | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | ||
Версия от 15:04, 8 юли 2011
| Смъртта в китайския квартал | |
| Автор(и): | Владимир Полянов |
|---|---|
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Смъртта в китайския квартал“ е диаболичен разказ от Владимир Полянов.
Представяне
Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.
Градът и в този разказ (вж. напр. „Мрежата на дъжда“) е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (вж. разказите „Смърт“, „По-силен от смъртта“).
Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – „Театър с огледала“).
Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Главният герой през цялото време говори като в транс, сякаш бълнува. Разказва за странните си срещи с една загадъчна дама. Първият път – на представление на „Пер Гинт“ („Пиер Гинт“ според правописа на автора, вероятно запазен от началото на ХХ век – бел. ред.). Той и жената от челната ложа са се погледнали точно в момента на смъртта на Аза, докато оркестърът е „ридаел“. Лицето на непознатата е скрито зад воал, но през него сякаш героят усещал големите ѝ прогарящи очи. Това се повторило три пъти и последният една бяла роза паднала от ложата. След изчезването ѝ не я търси, спокоен е и знае, че тя е жената от неговия живот. Живели са заедно, стаята му е покрита с негови портрети, енорийският свещеник ги е разделил, а при раздялата тя му е дала медальон и му е пожелала „довиждане“. Свещеникът е казал, че тя отново ще се върне в неговия дом. С бялата роза героят прави нещо като олтар в дома си, очаква я, вратите се разтварят, появяват се някакви мъже, които носят нея, а когато приближава, се оказва, че това е ковчег. Скача, отваря капака и вижда, че в мъртвешкия сандък няма никого. Изведнъж великолепната спалня се оказва опразнен бордей с прокъсани тапети, счупена китайска ваза на земята, висящи паяжини, сред които танцуват огромни черни паяци. Звучат камбани, вижда катафалка с надпис „От неутешимия съпруг на скъпата покойница“. Чува: „С вярата в бога ти отново ще я видиш“. Беловлас свещеник, на когото целува ръцете.
Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото ѝ , но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода.
На сутринта трупът му е все още взадимената зала в Дома на опиума в Китайския квартал. Старият прислужник не се посвенява да пребърка мъртвеца. Намира портфейл и медальон с лика на красива жена. Но до сърцето на героя „старият китаец не намери никаква бяла роза“.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации
На български език
Самостоятелни издания
- 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
- „Смъртта в китайския квартал“ — стр. 189 — 195
