Разлика между версии на „Георги Марков“
(→Романи) |
(→Награди) |
||
Ред 68: | Ред 68: | ||
* [[1974 г.]] - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“ | * [[1974 г.]] - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“ | ||
* [[2001 г.]] - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно) | * [[2001 г.]] - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно) | ||
+ | |||
+ | * [[2013 г.]] - Екранизирана е пиесата му [http://www.tlmedia-bg.com/proekti/arhangel-mihail.htm Архангел Михаил] | ||
== Произведения == | == Произведения == |
Версия от 22:24, 17 август 2015
Георги Марков | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 1 март 1929 г. |
Роден в: | София |
Починал на: | 11 септември 1978 г. |
Починал в: | Лондон, Великобритания |
Починал от: | убийство |
Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.
Съдържание
Биография
Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, край София.
Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.
Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)
Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.
Творчески път
Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.
Награди
- 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
- 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
- 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)
- 2013 г. - Екранизирана е пиесата му Архангел Михаил
Произведения
Фантастика
Романи
Нефантастика
Романи
- 1962 г. - „Мъже“
Пиеси
- 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
- 1965 г. - „Последният патент“
- 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1966 г. - „Кафе с претенция“
- 1967 г. - „Калай“
- 1969 г. - „Комунисти“
- 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1974 г. - „Архангел Михаил“
- ???? г. - „Аз бях той“
Публикации
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1959 г. - „Победителите на Аякс“ - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №51
- 2009 г. - „Достопочтенното шимпанзе“ - Издателство Балкани
Нефантастика
Самостоятелни издания
- 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
- 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
- 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
- 1962 г. - „Мъже“
- 1963 г. - „Мъже“
- 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
- 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
- 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
- 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
- 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
- 1990 г. - „Мъже“
- 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
- 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“