Разлика между версии на „Ян Бибиян (герой)“
(+шаблон) |
м (→Описание) |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
== Описание == | == Описание == | ||
| − | В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което изгубва главата си и получава вместо нея | + | В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което се сприятелява с дяволчето [[Фют]], изгубва главата си и получава вместо нея главата от пръст на глиненото момче [[Калчо]]. За да върне своята, той преживява много премеждия, пътува до подземните царства на дяволите и на магьосника Мирилайлай, освобождава пленената [[Лиана]] и разваля магията над [[Иа]], а в края на романа се връща променен и по-добър. |
Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който построява космическа ракета, с която пътува до Луната. | Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който построява космическа ракета, с която пътува до Луната. | ||
Версия от 17:55, 11 февруари 2007
| Герой на: Елин Пелин | |
|---|---|
| Поредица: „Ян Бибиян“ | |
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Ян Бибиян |
| Поява в: | "Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе." |
| Участва и в: | "Ян Бибиян на Луната" |
Ян Бибиян e измислен герой от романите на Елин Пелин "Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе." и "Ян Бибиян на Луната".
Описание
В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което се сприятелява с дяволчето Фют, изгубва главата си и получава вместо нея главата от пръст на глиненото момче Калчо. За да върне своята, той преживява много премеждия, пътува до подземните царства на дяволите и на магьосника Мирилайлай, освобождава пленената Лиана и разваля магията над Иа, а в края на романа се връща променен и по-добър.
Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който построява космическа ракета, с която пътува до Луната.
Прототип
В първия роман Ян Бибиян вероятно е описан като "антимодел" за държането на едно дете. Във втория образът му е вероятно повлиян от увлеченията на писателя по техника, новини и открития.
Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: “ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”.
| Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
