Разлика между версии на „Иван Ефремов“
(Нова страница: {{Инфокутия личност | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | име = Иван Антоно...) |
|||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
'''Иван Ефремов''' е руски учен палеонтолог и писател-фантаст, според мнозина критици основател на модерната научно-фантастична литература в СССР. | '''Иван Ефремов''' е руски учен палеонтолог и писател-фантаст, според мнозина критици основател на модерната научно-фантастична литература в СССР. | ||
Роден е на 22 април 1907 г. в с. Вирица Санкт Петербургска област. | Роден е на 22 април 1907 г. в с. Вирица Санкт Петербургска област. | ||
| + | |||
| + | Баща му е бил заможен търговец на дървесина и имал голяма библиотека. Научил се да чете от 6 годишна възраст, малкият Иван се увлича по романите на Жул Верн и книги за пътешествия. Идва революцията и една червеноармейска авторота взема Ваня за свой възпитаник и с тях той изминава пътищата на гражданската война чак до Перекоп. Работи като общ работник, шофьор и трудово училище в Петербург. Там се запознава и с ред учени, които виждат будния му ум и го привличат като помощник. Става редовен посетител на големите научни библиотеки, и се среща с академик Сушкин, който става научния му ръководител. На 20 години Ефремов публикува първата си научна статия, а след три години те са вече десетки. Започва да пътува в множество експедиции на север, Задкавказието, Урал, Киргизия и т.н. През 1935 г. Иван завършва задочно Геолого-проучвателния факултет на Планинския институт, а през 1941 г. става доктор на биологическите науки. | ||
| + | [[Файл:Ефремов.jpg|рамка|дясно]] | ||
| + | Но изнурителните експедиции подкопават здравето му и през 1942 той е прикован към леглото. Тогава литературата става централната му дейност. Създава първия си цикъл приключенско-фантастични разкази обединени под заглавието „Разказа за необикновеното“. Един след друг започват да излизат сборниците му „Среща над Тускарора“ («Встреча над Тускаророй») (1944), „Белият раг“ («Белый Рог») (1945), „Диамантената тръба“ («Алмазная Труба») (1946), „Пет румба“ («Пять румбов») (1944). Макар и на смъртно легло по това време Алексей Толстой успява да открие младия писател сред книжния поток и го кани на среща в болницата, където дава висока оценка на стила му. | ||
| + | |||
| + | Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите “На края на Окуймена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). | ||
Версия от 21:00, 24 декември 2016
| Иван Антонович Ефремов | |
 | |
| Професия: палеонтолог, писател | |
| Националност: руснак | |
| Координати: | |
| Адрес: | Русия, Москва |
| Личен сайт: | [1] |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 22 април 1907 г. |
| Роден в: | Вирица, Лениградска обл., Русия |
| Починал на: | 5 октомври 1972 г. |
| Починал в: | Москва, СССР |
| Починал от: | инфаркт |
Иван Ефремов е руски учен палеонтолог и писател-фантаст, според мнозина критици основател на модерната научно-фантастична литература в СССР. Роден е на 22 април 1907 г. в с. Вирица Санкт Петербургска област.
Баща му е бил заможен търговец на дървесина и имал голяма библиотека. Научил се да чете от 6 годишна възраст, малкият Иван се увлича по романите на Жул Верн и книги за пътешествия. Идва революцията и една червеноармейска авторота взема Ваня за свой възпитаник и с тях той изминава пътищата на гражданската война чак до Перекоп. Работи като общ работник, шофьор и трудово училище в Петербург. Там се запознава и с ред учени, които виждат будния му ум и го привличат като помощник. Става редовен посетител на големите научни библиотеки, и се среща с академик Сушкин, който става научния му ръководител. На 20 години Ефремов публикува първата си научна статия, а след три години те са вече десетки. Започва да пътува в множество експедиции на север, Задкавказието, Урал, Киргизия и т.н. През 1935 г. Иван завършва задочно Геолого-проучвателния факултет на Планинския институт, а през 1941 г. става доктор на биологическите науки.
Но изнурителните експедиции подкопават здравето му и през 1942 той е прикован към леглото. Тогава литературата става централната му дейност. Създава първия си цикъл приключенско-фантастични разкази обединени под заглавието „Разказа за необикновеното“. Един след друг започват да излизат сборниците му „Среща над Тускарора“ («Встреча над Тускаророй») (1944), „Белият раг“ («Белый Рог») (1945), „Диамантената тръба“ («Алмазная Труба») (1946), „Пет румба“ («Пять румбов») (1944). Макар и на смъртно легло по това време Алексей Толстой успява да открие младия писател сред книжния поток и го кани на среща в болницата, където дава висока оценка на стила му.
Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите “На края на Окуймена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956).
