Разлика между версии на „Въже от светлина“

Версия от 20:36, 22 февруари 2007

„Въже от светлина“ е фентъзи-приказка, написана от децата от Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ при Народно читалище „Възродена искра“ - Казанлък. Ръководител на клуба е Валентина Димова. „Въже от светлина“ е първата в България самостоятелно издадена книга, написана и илюстрирана от деца. Втората книга на клуба е „Шахтата“, издадена през 2006 г. също в Казанлък.

Описание

Книгата е с обем на повест и се състои от 18 глави. (Интересно съвпадение или не - но втората колективна книга на клуба, "Шахтата", също се състои от 18 глави). Това е историята на две деца, които успяват да изпълнят мечтата си и да се изкачат до Луната по въже от светлина. Заедно с тях, прикътано в сенките им, там се озовава и Скритото зло. С което те, както подобава на всяка приказка, успяват да се преборят и да го обезсилят.

История на написването

Това е първата колективно написана, илюстрирана и издадена книга на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“. През 2005 г. името на групата, ръководена от Валентина Димова, все още е било Клуб "Фентъзи и фантастика".

Автори на „Въже от светлина“ са:

1. Боряна Бакалова
2. Иоана Йорданова
3. Калин Маганджиев
4. Анелия Стойкова
5. Теньо Стойнов
6. Габриела Мицалова
7. Мая Стойкова
8. Шенай Окан
9. Десислава Василева
10. Йоанна Апостолова

Илюстрациите към „Въже от светлина“ са дело на екип от художници към Школа по изобразително изкуство "АртЛиния" при НЧ "Възродена искра" - Казанлък с ръководител Ваня Запрянова:

1. Божидар Караенев
2. Ралица Серкеджиева
3. Боряна Бакалова
4. Иоана Йорданова
5. Анелия Стойкова
6. Мария Игнатова
7. Десислава Василева
8. Шенай Окан

Съдържание

• Глава І – Въже от светлина
• Глава ІІ – Среща с лунните жители
• Глава ІІІ – Аню и Рамз в подземния град
• Глава ІV – Иън и лунните жители
• Глава V – Хладен вятър
• Глава VІ – Среща със страха
• Глава VІІ – Неочаквано приятелство
• Глава VІІІ – Скритото зло избира нови жертви
• Глава ІХ – Тайнат на Хладен вятър
• Глава Х – Скритото зло се развихря
• Глава ХІ – Сбогуване с преоплиите
• Глава ХІІ – Играта продължава
• Глава ХІІІ – Аню в "Училището на светлината"
• Глава ХІV – Хладен вятър моли за помощ
• Глава ХV – Хамак от светлина
• Глава ХVІ – Краят на играта
• Глава ХVІІ – Отново при вонящото блато
• Глава ХVІІІ – Лум и светлинното въже

Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Иън и Аню са двама близнаци, които често гледат Луната и си мечтаят да отидат там, да си купят кратер, да си построят в него крепост и Аню да чака брат си, който командва космическа армия, когато се завръща от битки и експедиции.

Една нощ виждат как се спуска лунен лъч до прозореца им, Иън го пипа и се оказва, че той е плътен като въже. Децата се хващат за него и се закатерват към Луната, но в сенките им се промъква дебнещото Скрито зло и заедно с тях стъпва горе, където никое дете не е било още. Там Аню и Иън се срещат с различни по вид и темперамент лунни обитатели: Поли, Рамз, Йо-йо, Зуз, Тет.

Рамз отвежда Аню в подземен град, където летят светещи фенери, но там Скритото зло се промъква в него и съществото решава да отвлече момиченцето, затваря го в нещо като стая с прозрачна преграда, която от вътрешната страна е непробиваема и студена. В същото време Иън е тръгнал в друга посока в лабиринтоподобния подземен град. Стига до едно вонящо оранжево блато, чиято вода лекува всяка рана или болест, но прогонва светлината. След това попада в училище за малки летящи фенери, където им преподават светене, подреждане, летене в групи.

Аню се запознава в затвора си с Хладен вятър – същество с дълги коси и човешко лице, носещо се в бяла роба. Хладен вятър е дошъл на Луната с космически кораб преди много години. Той обяснява колко е неуязвим и свободен, но всъщност е самотен, без приятели и се нуждае от обич. Аню иска да я докосне и едва не премръзва, докато той сякаш се смалява и стопля.

Подтикван от Скритото зло, Рамз слага прегради в лабиринта пред Иън и останалите лунни същества. Те са нападнати от топка червеи със змийски глави, но се оказва, че по-силен от страха е смехът – Иън се разсмива на един настъпен случайно гърчещ се агресор и както той, така и цялото вълмо се разпада. Скритото зло се вселява в Поли.

Хладен вятър води Аню в тайния град на преоплиите – най-древните лунни жители, които владеят различни изящни изкуства и са много талантливи. Преоплиите живеят близо до изходите на града си, защото преди време в центъра е паднал метеорит и са загинали много от тях. Сега всичко в проходите, по улиците и сградите е като музей или галерия. Ръцете на преоплиите могат да се превръщат в цветни палитри, с които рисуват. Преоплиите, макар да са двуполови, не се размножават и са съвсем малко. Те се сърдят на Хладен вятър, че е издал местонахождението им. Той иска да защити Аню от нападките им и се превръща в топъл вятър.

Скритото зло, влязло в Поли, се развихря като кара създанията и Иън да измислят опасни игри и да ги играят. Иън кара лунните жители да се качват един по един на мост над пропаст и всеки мери качения с камъни, а той трябва да се задържи. Тъй като могат да летят, съществата се спасяват. Но Иън не може и когато Скритото зло се вселява в него, а другите го целят, той пада и го спасява намесата на Хладен вятър, който е извикал на помощ преоплиите и светещите летящи фенери. Преди да се качи на моста, Иън в обзелото го озлобление и желание да е пакостник замерва една преоплия и я удря, но тя се изправя невредима. Именно същата го улавя, когато пропада в пропастта и го пренася до вонящото блато, където го потапят и той идва на себе си след удара в челото. Преоплията е простила и е помогнала, а добрината й е обезсилила Скритото зло. Едно от летящите фенерчета си признава, че въжето от светлина е негова беля и го спуска пак, за да се върнат децата на Земята. Заедно с тях се връща заспалото в сенките им и омаломощено Скрито зло. Но децата вече знаят как да го обезвреждат. Хладен вятър стига до извода, че дори и да е искало, злото не е можело да влезе в Аню, защото избира такива хора, които са шумни, бъбриви, нетърпеливи и желаещи да имат власт и да бъдат забелязани от всички. Аню си обещава да се вижда с Хладен вятър.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Стил

Тази първа колективна книга на децата от Фентъзи клуб "Светлини сред сенките" показва изненадващо добър стил на писане. Героите - не само главните, но и второстепенните - са описани много точно и запомнящо се, с характерни за всеки един черти и качества, дори с психологически особености.

Свежите хумористични реплики, умението да се комбинират диалог с предаване на придвижване във времето и пространството на творбата, композиционните "хватки" като прекъсване и разделяне в различни глави на действието в някакъв напрегнат и важен момент (ретардации) правят фентъзи приказката "Въже от светлина" книга, която може да върне усмивките и на най-скептичните и критично настроени читатели от всякакви възрастови групи и да им достави удоволствие.

Поуките не са концентрирани във финала, както в традиционните приказки, а са разпръснати из целия текст под формата на стъписващо точни наблюдения и дори философски обобщения, изумителни като се има предвид възрастта на авторите - между 9 и 15 години.

Герои, места и термини

Герои

Главни

• Иън
• Аню
• Скритото зло
• Хладен вятър

Второстепенни

• Поли
• Рамз
• Йо-йо
• Зуз
• Тет
• Лум
• Преоплии

Издания

На български език

Самостоятелни издания

• 2005 г. - „Въже от светлина“ - НЧ „Възродена искра“, Казанлък