Теут се бунтува

Теут се бунтува
Автор(и):	Георги Илиев
Първо издание:	1933 г.
Жанр(ове):	научна фантастика
Изкуство:	литература
Вид:	роман

„Теут се бунтува“ е вторият научно-фантастичен роман на Георги Илиев. Издаден е през 1933 г. Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година).

Съдържание

Романът има 4 глави:

1. Затворът - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в Костимел, бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
2. Врагът - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел Сабин го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в Опор и лъчерадите в Ослен.
3. Лъчите - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони „Истини-векове“ е изгорен.
4. Огнище - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена.

Сюжет

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Както и в първия научно-фантастичен роман на Георги Илиев „О-Корс“, и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. „Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“ Планетарна столица е Мезград, където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, „Пину“, „к7с“ и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник Велмира - Кантемир - Левина.

Главни герои и съперници са Кантемир (положителен, роден изключителен и различен от другите) и Возан (отрицателен). Возан е „вечният председател на планетарния съвет“, който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор Хотанца. Там пазач е силодеят (робот) Росан. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. Левина е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - Несла и Беливран. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил „жената, която...“. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Композиция

Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е „сън в съня“ - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец Бодене и се събужда.

Любопитни моменти от романа

• Докато е в затвора Хотанца, Кантемир е подлаган на мъчения, чието описание е много интересно. Първо - хирургическата маса е вградена и роботизирана, управлява се със свитъци, които се поставят в четец. Роботът Росан изтезава Кантемир с халюциногени.
• Пак там героят вижда нещо като холограми - лъчеви изображения на любимата си Велмира. Тя му говори и му издава къде е скрит шифърът за отваряне на вратата - в ръката на робота.
• Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи.
• Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите.
• Героите в „Теут се бунтува“ имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им.
• Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава.
• Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между „добрите“ герои, които могат да общуват мислено.
• Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла.
• Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под „храна“ авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм.
• Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на „домашен любимец“ на главния герой Кантемир - люспестото животно Гора, което го следва навсякъде и се държи като куче.

Герои, места и термини

Герои

Главни

• Кантемир
• Возан

Второстепенни

• Левина
• Велмира
• Росан
• Несла
• Беливран
• Сабин
• Пину
• Батуил
• Емар и Ведрин
• Гора

Места

• Теут
• Хотанца
• Бодене
• Мезград
• Костимел
• Пресло
• Морянски пещери
• Опор
• Ослен
• Урдина
• Сомля
• Църнел, Морна, Равна, Тумен

Термини

• Силодей
• Звездочетня
• Времемер
• Скоролет
• Равняк
• Гласник
• Числоред
• Въжейни лъчи

Критически отзиви

• Павел Телчаров: „...„Теут се бунтува“ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“ (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)

Публикации

• 1933 г. - Първо издание - „Теут се бунтува“ (научно-фантастичен роман) - издателство „Светлина“, Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр.
• 1983 г. - Второ издание - „Теут се бунтува“ (научно-фантастичен роман) - издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев

Източници

• Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945) . Пловдив, ИК „Хермес“, 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
• Атлас на българската литература 1915 - 1944. Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2005 г.