Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)

От БГ-Фантастика
Версия от 22:00, 14 май 2007 на Голем (беседа | приноси) (Борислав: Без категория „Издания - буква С“)
Направо към: навигация, търсене
Смърт
автор: Владимир Полянов
Издание: 1

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  1922 г.
Издателство: „Аргус“ (1922 г.)

Поредица:
Име: „Галерия на фантастите“
(номер 4)
Предходна: „Фантазии“ - Eдгар Алан По


„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести от Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от Издателство „Аргус“, което е собственост на автора и на Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (19141918 г.).

Художествен анализ

В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:

  • Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
  • Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
  • Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
  • Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
  • Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
  • Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.

Съдържание

  1. Смърт
  2. Един гост
  3. Ерих Райтерер