Сънувах човешко лице (Фондация Буквите, 2006)
| Сънувах човешко лице | |
.jpg) | |
| Издание: | 1 |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 2006 г. |
| Издателство: | Фондация Буквите |
| Формат: | 56x84/16 |
| Страници: | 160 |
| ISBN: | 954-9375-28-5 |
| Баркод: | 9789549375282 |
| Екип: | |
| Редактор: | Камелия Иванова |
| Коректор: | Камелия Иванова |
| Печат: | Фондация Буквите |
Сънувах човешко лице е антология на Kонкурс за фантастичен разказ „Буквите 2006“, организиран от фондация „Буквите“ и Фантазийската преводаческа школа.
Освен наградените произведения, са включени и отличените като препоръчвани от журито, но неотговарящи на условията на конкурса „Триптих за лампата“ и „Сънувах човешко лице“.
Съдържание
- „Предсмъртната или първата болка“ - Атанас П. Славов
- „В началото бе метрото“ - Любомир Р. Николов
- „Иронията на Интеграла“ - Стилиян Колев
- „За оня мрачен миг, преди да съмне“ - Соня Димитрова
- „Не се обръщай назад“ - Мартин Петков
- „София и мага“ - Zlat Thorn
- „Триптих за лампата“ - Йоан Владимир
- „Сънувах човешко лице“ - Ивайло П. Иванов
„София и мага“
Разказ за последните дни на умиращ човешки град, потънал в хаоса на непонятна война. На безименна планета армиите на Демиурга давят в кръв и мрак земите на хората. Една жена попада в лабиринт от вярност, доблест, страх и страст в тъмните коридори на почернен от войната замък. История за необяснимите пътеки на желанието и силата на саможертвата.
„Не се обръщай назад“ Да обичаш една жена и да я загубиш. Да си готов на всичко, за да си я върнеш. Да минеш през ада, за да стигнеш до нея и накрая да разбереш, че понякога, колкото и да е трудно ... не трябва да се обръщаш назад. Защото истината от намерените отговори боли повече от илюзиите за загубено щастие. Орфей, Евридика и адът – легенда, която се е случила, но още не е разказана.
„В началото бе метрото“ Подхлъзвате се в банята, падате и се набождате на щръкналата четка за почистване на тоалетната. Грозна, нелепа смърт. Или не? Какво може да ви спаси в този момент и дали то няма да промени целия “объркан свят”? “Хората носят идеите като мравки… пренасят ги с цената на собствения си живот.” Авторът на този разказ също носи една идея и ви я подарява с любов.
„Tриптих за лампата“ е разказ от три самостойни части, сюжетно обединени около един загадъчен предмет - древна лампа с мистична сила. В този красив и тайнствен предмет са заключени човешките демони и грехове. На всеки от героите, които се докосват до лампата, тя въздейства различно, според тайните, които крие в душата си.
„Сънувах човешко лице“ Разказът започва с една странна и неочаквана идея: в една изкуствено създадена среда, всички екологични ниши за заети от един единствен биологичен вид - хомо сапиенс. Жертви и хищници, тревопасни и лешояди - всички зверчета с човешки лица все още пазят частица от оригинала в себе си. Двама от героите тръгват на пътешествие, в края на което откриват една още по странна и неочаквана идея - Да си човек, изглежда, е умението да се държиш като такъв...
