Александър Денков
Александър Гаврилов Денков е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основно роля за развитието на научно-фантастичната илюстрация в България.
Биография
Роден е на 15 септември 1925 г. в Прага, Чехия.
Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини „Храбрият ескимос“ и „Бан Янука“ за в. „Чуден свят“ (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни 1940 г.). Любовта към приключенията, новото, неизвестното, се характеризира и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през 1934 г. проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация.
От 1943 до 1946 г. следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през 1945 г., създава първия български анимационен филм - „Малкият крадец“. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков, последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков.
След 1950 г. Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен.
През 1957 г. е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През 1958 г. е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“.
След 1960 г., в период на постепенно разкрепостяване творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научно-фантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - „Приключения и научна фантастика“, „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава списание „Космос“, на списанията „Наша родина“ и „Дружба“, „Наука и техника за младежта“ и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми.
Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас на подводната археология, заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Антон Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода, съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“- осъществен през 1968-1970 г. Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“
В периода 1964-1966 г. е назначен за художник в издателство „Народна младеж“. През 1967 г. е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „Бягаща по вълните“ и „Петимата от Моби Дик“.
През 1968 г. е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и отвърждаване неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – Георги Марков споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „Победителите на Аякс“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си като коригира рисунката.
Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти, в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – той именно предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство “Народна младеж” да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления.
В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др.
Още през 1964 г. Александър Денков споделя на страниците на сп. "Изкуство" (кн. 1, с. 22-25): „... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“ Като експериментатор и художник на дръзки решения, го възприема критиката.
През 1968 г. завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир.
В периода 1970-1972 г. Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас.
През 1972 г. е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 72.
Умира в София на 31 март 1972 г. Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 77.
По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи.
Приноси към фантастиката
Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците Стефан Лефтеров, с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение) и Пламен Аврамов, с когото са в роднинска връзка. Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас.
Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научно-фантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат. По известни от тях са:
1955 година Камен Калчев. Всемогъщият човек. София, Български писател. 104 стр. 1956 година Божидар Божилов. С ракетата LZ на Луната. София, Български писател, 1956. 128 стр. 1959 година Георги Марков. Победителите на Аякс. София, Нар. младеж, 1959. 136 стр. 1960 година Николай Антонов. Чудното пътешествие. София, Бълг. художник, 1960. 16 стр. 1963 година Александър Беляев. Владетелят на света. София, Нар. култура, 1969. 364 стр. Александър Полешчук. Грешката на Алексей Алексеев. София, Нар. младеж, 1963. 168 стр. 1964 година Владимир Селянов. Тревога в космоса. София, Нар. култура, 1964. 251 стр. Волф Дуриан. Робър София, Нар. младеж, 1964. 112 стр. Карлос Раш. Синята планета. София, Нар. култура, 1964. 232 стр. Хърбърт Уелс. Война на световете. София, Нар. култура, 1964. 203 стр. Хърбърт Уелс. Невидимият. София, Нар. култура, 1964. 182 стр. 1965 година Александър Беляев. Продавач на въздух. Мъртвешката глава. София, Нар. култура, 1965.212 стр. Ален Бомбар. Доброволен корабокрушенец. Варна, Държавно издателство, 1965. 284 стр. Атанас Славов. Факторът Х. София, Нар. младеж, 1965. 192 стр. Бенг Даниелсон. Големият риск. Варна, Държ. издателство, 1965. 208 стр. Джон Колдуел. Отчаяно пътешествие. Варна, Държ. издателство, 1965. 264 стр. Георги Мартинов. Калисто. София, Нар. култура, 1966. 233 стр. 1966 година Рей Бредбъри. 451 градуса по Фаренхайт. София, Нар. култура, 1966. 160 стр. Ърнест Колдуел. Джени, жена по природа. Варна, Държ. издателство, 1966. 156 стр. 1967 година Николай Мизийски. Аз на Марс. Варна, Държ. издателство, 1967. 156 стр. 1968 година Гордън Диксън. Тайна под морето. Варна, Държ. издателство, 1968. 112 стр. Здравко Петров и Цветан Стоянов Мъдростта на древните митове. София, Нар. младеж, 1968. 192 стр. Росен Василев. Екипажът на лунния кораб. София, Бълг. писател, 1968. 60 стр. 1969 година Петър Бобев. Симба. Варна, Държ. издателство, 1969. 176 стр. 1970 година Джеймс Оливър Къруд. Долината на мълчаливите. Гризли. София, Нар. култура, 1970. 136 стр. 1971 година Алфред Шклярски. Томек при изворите на Амазонка. София, Нар. култура, 1971. 280 стр. Марчело Арджили. Атомино. София, Бълг. писател, 1971. 156 стр. Семьон Каратов. Земя на мамути. Каменният исполин. София, Нар. култура, 1971. 264 стр.
