Чавдар Мутафов
Чавдар Мутафов e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща (за времето си) ексцентричност е представил автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от индивидуалност, превърнати от модните клишета и стереотипи в марионетки. Средата е урбанистична. Един от първите в нашата литература, който предупреждава за опасностите, заложени в ускорените темпове на индустриализация на живота и развитие на техниката.
Съдържание
Биография
Чавдар Мутафов е роден на 2 октомври 1889 г. в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници "Изток" (1927–1928 г.) и "Стрелец" (1929 г.). През 1923–1925 г. със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са Светослав Минков, Елисавета Багряна, Владимир Полянов, Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие. В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили и до днес значението и важността на тезите си.
Изключително ерудиран познавач на изобразителното изкуство, почти не остава незабелязан творец или изложба по негово време, които да не е уловил в полезрението си и отразил в прегледите на художествения живот.
Превежда от немски и френски език.
Приноси към фантастиката
Човекът като марионетка, мисленето/чувстването като безволево подчинение и автоматизирано следване на стереотипи, наложени от новите норми в индустриализираното общество и все по-нарастващата и обсебваща роля на модните тенденции. Техническият прогрес като заплаха. За фантастично може да се говори доколкото всичко е пропито от особена дирижирана от автора гротескност, както и от невъзможността на персонажите сами да открият себе си между клишетата, движещи действията, думите, чувствата, мислите им. Някъде там се провижда истината и реалния свят, но те така и не го достигат, нито успяват да преминат в него.
Стил и особености
В творчеството си Ч. Мутафов е силно повлият от сецесиона - стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма - фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга "Марионетки. Импресии"), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати. Композирането напомня драматургичното - в диалози, "забави", "възможност първа, втора...", подобни на картини, действия. Театралността и театралниченето проникват всички нива в "Марионетки" на Мутафов. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат "отмалели"... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините. Персонажите са лишени от лични имена - те са някакви обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. . И не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си „Денди срещу Дилетант“ Васил Видински. Много интересно наблюдение на последния е противопоставянето "истина срещу красота" и в "Марионетки. Импресии" и в "Дилетант. Декоративен роман".
Любопитни факти
Първата книга на Чавдар Мутафов, „Марионетки. Импресии“ (1920 г.) представлява уникално печатно издание, илюстрирано с цветни експресионистични графики на Сирак Скитник.
Произведения
Романи
Разкази
Самият Чавдар Мутафов рядко използва подобна класификация за творбите си, но в "Енциклопедия "България" като сборници с разкази са посочени:
Публицистика
Нефантастика
- „Животът като изкуство - Мода“
- „Танцът в миражи и преображения“
- „Преображения на театъра“
- „Плакатът“
- „Изкуството е любов към нещата“
- „Двойнственост в изкуството“
- „Внушения в изкуството“
- „Баналното изкуство“
- „Сецесионни танци“
- „Шрифт“
- „Зеленият кон“
- „Карикатурата“
Преводи
Чавдар Мутафов превежда творби на Андре Жид, Казимир Едшмид, Емил Верхарн, Йоханес Шлаф.
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4
- Сарандев, Иван. "Българска литература (1918 - 1945)". Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
- Васил Видински - „Денди срещу Диленант“
