Владимир Полянов

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}} друга важна информация накратко

Владимир Полянов e автор на диаболични разкази и повести, повлияни силно от стила и атмосферата в творбите на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алън По. Диаболизмът е направление, производно на експресионизма. В България основните му представители са Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, като творбите им, наситени със страх, ужас, видения, психологически терзания и свръхестествени събития са писани основно през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Биография

Владимир Полянов се ражда в Русе на 6 май 1899 година. Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет (1919 - 1921), в университета в Грац, Австрия (1921) и в Мюнхен (1922 - 1923). През 1922 г. учи също философия във Виенския университет. Завършва Свободния университет в София през 1928 г., но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през 1939 г. завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между 1924 и 1934 г. е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между 1937 и 1941 г. работи в Министерството на народната просвета. От 1942 до 1944 г. е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб ("ПЕН" е абревиатура от англ. думи за "поет", "есеист", "новелист", а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от 1926 до 1932 година. Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян.

Приноси към фантастиката

(Указание: описание на приносите му към фантастиката)

Стил и особености

(Указание: описание на типичен стил, похвати, области на интереси, и т.н.; при нужда променяйте заглавието на тази част.)

Награди и признания

(Указание: Касаещи фантастиката - другите се изброяват в биографията. Подреждат се по хронологичен ред.)

• Награда еди-коя си за XXXX г., за Произведение еди-кое си

Любопитни факти

(Указание: ако има такива)

Произведения

• • 1922 г. - Сборник разкази "Смърт": „Смърт“, „Един гост“, „Ерих Райтерер“
  • 1923 г. - Сборник разкази "Комедия на куклите"
  • 1926 г. - "Детето"
  • 1926 г. - Сборник разкази "Момичето и тримата"
  • 1927 г. - "Крадецът"
  • 1928 г. - "Слънцето угаснало" (роман)
  • 1931 г. - "Човекът в огледалото" (пиеса)
  • 1934 г. - "Двете страни на медала" (пиеса)
  • 1935 г. - "Звезда в прозореца"
  • 1961 г. - "Слънчеви петна" (пиеса)
  • 1974 г. - "Ръцете на приятеля"
  • 1978 г. - "Случаят Иван Андреев"
  • 1979 г. - "Хроника на узряването"

Диаболични творби

• • 1922 г. - сборник разкази "Смърт"
  • 1923 г. - сборник разкази "Комедия на куклите"
  • 1926 г. - сборник разкази "Момичето и тримата"

Източници

• Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия нанауките, С., 1986, т. 5
• Сарандев, Иван. "Българска литература (1918 - 1945)". Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. I