Иван Пунчев

Иван Пунчев
фен и критик
Иван Пунчев, 1989 г.
Професия: философ
Биографични данни:
Роден на:	9 юни 1942 г.
Роден в:	Грамада, Област Видин
Починал на:	13 септември 2009 г.
Починал в:	София
Фен:
Клуб(ове):	„Иван Ефремов“
Критик:
Жанр(ове):	научна фантастика
Теми:	социокултура
Бeлежки:
доктор на философските науки

Иван Пунчев е фен и критик в областта на фантастиката.

Биография

Иван Пунчев е роден в гр. Грамада, област Видин, където родителите му са учители, на 9 юни 1942 г. Завършил е СУ „Кл. Охридски“ специалност философия.

Работи в Института по философия към БАН, има голям брой научни публикациии. Един от основателите на клуб „Иван Ефремов“, участва с научни доклади по въпросите на космическата еволюция на човечеството на наши и международни форуми (Еврокон-76, Ефремовски четения в Русия през 2006 и 2007 г.и др.)

Починал на 13 септември 2009.

Допълнително:

(Некролог от клуб "Иван Ефремов")

Угасна умът на един велик мислител. След себе си остави нещо, толкова голямо, че надали ние днес можем да го обхванем и разберем в целият му обем. Ще говоря за делото на Иван Пунчев.

Някога, много отдавна Питагор е бил първият математик-философ и първият философ-математик. По-късно Николай Кузански беше този, който постави основите на съвременната философия и на съвременната математика. Както много често обаче в живота се случва, децата на родителите тръгват по собствени пътища. Философията извая красив замък на човешкия дух, но го скри зад трудно проходима гора от думи. Математиката изработи ювелирни по своята точност средства за анализ, но никога не посмя да насочи своя хирургически точен скалпел към замъка на духа. Иван Пунчев, мислителят който си отиде от нас, беше този който успя отново да събере заедно разделените пътища на децата на Кузански. Той беше философ, който мислеше с прецизността на формулите и математик, който разбираше смисъла на числата. Иван Пунчев е създателя на не-класическата диалектика – логиката на Хегел, развита в математическа форма. Иван Пунчев е този, който разреши антиномиите на Кантор и Ръсел. Само това е достатъчно неговото име да се помни в науката завинаги.

След себе си Иван остави път към Космоса, по който мнозина ще тръгнат. За съжаление самият той не можа да го извърви докрай. Но малцина са тези като него, които имат въобще смелостта да тръгнат по такива пътища, които водят далеч отвъд краткия ни живот. Той го направи. На нас ни остави да продължим по нататък по неговия път - който докъдето и докогато може. Засега, сбогом Иване! Надявам се, да ни чакаш някъде напред.

Статии

• 1977 г. - „Проблемите на космосоциологията в творчеството на Ефремов“ - сб. „70 години - И.А.Ефремов“
• 1981 г. - „Научната фантастика като социокултурен феномен“ - сп. „Проблеми на културата“, №3
• 2000 г. - „И.А.Ефремов - крупен учен-естественик и космически философ“ - Тера Фантастика бр. 1 2000 г.
• 2003 г. „Жул Верн - пророк на Ноосферата“ (статия за изложбата „Жул Верн и България“) [1]

Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.