Шахтата

Шахтата


Автор(и):	Клуб Светлини сред сенките
Първо издание:	2006 г. - България
Жанр(ове):	фентъзи
Изкуство:	литература
Вид:	роман




Бележки:	Ръководител на клуба: Валентина Димова

„Шахтата“ е колективен роман на група ученици на възраст между 9 и 17 години от Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ при народно читалище „Възродена искра“ - Казанлък. Ръководител на клуба е Валентина Димова. „Шахтата“ е второто самостоятелно издание, написано и илюстрирано от децата. Първата им книга е „Въже от светлина“, издадена през 2005 г. в Казанлък. През юни 2007 г. излезе третата колективна книга на Клуб „Светлини сред сенките“ - ню уиърд романът „Монетата“, който е първа част от трилогията „Аурелион - вечният баланс“.

Съдържание

1 Описание
2 История на написването
3 Награди
4 Сюжет
5 Герои, места и термини
- 5.1 Герои
  - 5.1.1 Главни
  - 5.1.2 Второстепенни
- 5.2 Места
6 Любопитни факти
7 Публикации
- 7.1 На български език
  - 7.1.1 Самостоятелни издания
8 Външни връзки
9 Източници

Описание[редактиране]

Книгата е с обем на повест и се състои от 18 глави. Това е историята на малкия Дарен, който успява със силата на прошката, приятелството и вярата и с помощта на небесни пратеници - ангели и архангели, да промени своите съученици и да ги направи по-добри, а тъй и да спечели битката с демоничните сили и дявола.

Силно повлияна от православното християнство, композирана около мотивите за борбата между ангелите и демоните в човека и света, изкушенията и тяхната цена, силата на покаянието и прошката и др. религиозни теми и аспекти на вярата.

В това отношение, както и с факта, че е колективно сътворена от деца, „Шахтата“ е уникален роман за българската, а вероятно и за световната литература.

История на написването[редактиране]

Това е втората колективно написана, илюстрирана и издадена книга на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“.

Автори на „Шахтата“ са:

Илюстратори на „Шахтата“ са:

Маринела Тенева - 15 г.
Виктория Захариева - 15 г.
Мая Стойкова - 12 г.
Станислава Тонева - 15 г.
Стефан Василев - 15 г.
Мирослав Николов - 17 г.
Иво Мандов - 15 г.
Катя Бакунина - 14 г.
Теодор Костов - 15 г.
Шенай Окан - 14 г.
Ралица Серкеджиева - 13 г.
Боряна Бакалова - 14 г.
Теодор Христов - 13 г.
Силвия Панайотова - 13 г.

За начина, по който романът е създаден, можем да прочетем следното от информационния портал на Казанлък и региона kazanlak-bg.info:

„Какъв е механизмът на писането? Всеки от авторите измисля герой, който да „води“. Прави си профил, включващ минало на героя, евентуални дарби, недостатъци, амбиции, раса, пол и т. н. После заедно се създава свят - място, където се развива действието, като главите се пишат по групи, според целите и действията на героите. Диалогът в книгата се създава от авторите-участници в съответната глава, последвана от обсъждане и корекции от всички, участващи в написването. Екип от автори редактира книгата след написването й, като отново се обсъжда цялостният й вид.

Илюстраторите на книгата присъстват на голяма част от сбирките, които са почти всекидневни, дори и през почивните дни. Техните илюстрации се обсъждат, коригират и одобряват от самите автори на героите, както и от другите участници в написването.“

Награди[редактиране]

През 2006 г. проектът-практика „Шахтата“ печели Първо място в Национален конкурс „Иновативни практики за младежка активност“, който е част от проект „Младите хора посланици на демократичните ценности и практики“ на Европейски център за обучение ЛАКТЕА.

Сюжет[редактиране]

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

В „Шахтата“ се разказва за момче на име Дарен, непрекъснато подигравано от своите съученици и изнудвано от по-големите за пари. Заради очилата и свития си нрав Дарен е обект на злобни и съвсем не безобидни шеги. При една от тях Росен му е нахлупил кошчето с боклук на главата, а Мони Дългия го е блъснал в стената и предният десен зъб на момчето се е счупил, а левият сякаш е щръкнал още повече. Оттук му е излязъл прякор Плъха.

При опит да оберат джобните му, пушачите, които се събират в училищното мазе, измислят поредната гавра - натикват Дарен в шахтата под котелното и той попада в подземен демоничен град. Там има улица „Твърдо желе“ със сладкарница на ъгъла, зад която стърчат кулите на двореца на Кралицата на гигантите Джимеле. Действието ни пренася и в кръчмата „Спуканата бъчва“ и страноприемницата „Вечен сън“. В далечината сред мъглите и изпаренията се вижда и Мракморд - замъкът с шестте кули на Царя на мухите. Обстановката е зловеща - от тавана на кръчмата висят коренища, капят течности, мирише зле.

Още при падането пред Дарен се е явил млад воин с бели дрехи, светли очи и златисти дълги коси. Това е ангелът Уриил, който е воин - носи меч. Той помага на Дарен и го успокоява, че ще го пази, стига да го извика с молитвата, която му казва. Тъй като момчето е с чисто и добро сърце, то вижда истинския вид на подземния град - там всичко е грозно, разлагащо се и страшно. В кръчмата танцьорките са с по три гърди, сервитьорът е скелет с димящо черно сърце, посетителите са блатни създания с кафява кожа. Същата гледка се струва на съучениците му, които го последват, прекрасна и нормална. Някои от тях са пушили трева, други са пили. Мисията на Дарен е да им помогне да съзрат истинския облик на нещата; той успява първо със смущаващо еднакво мислещите Ани и Ели, после с грубиянката Лили, кокетката Криси и глезената, глуповата Деника, дори с вечно напушения Алекс Тревата и Тони Юмрука, побойник и страшилище за по-малките. Единствено Вик - Виктория, любителката на окултното, се оказва отдадена напълно на подземния свят и в края на повестта отказва да се върне горе, на светло. Тя е била подмамена и научена на магии и заклинания от Паро, но постепенно злото я е завладяло напълно. Сам Паро, параджията, който ѝ е показвал пътя надолу, получава изкупление, след като от тялото му отлита цял рояк демони.

В хода на историята Дарен е подложен на изпитания като срещата с предрешения като ангел-пазител Рафаил, който всъщност е паднал ангел и настоящ дявол. Той изкушава детето, като го кара да се гордее прекалено със себе си, да се опита да се държи като останалите си съученици, за да е като тях; опитва да го изкуши и с лакомства - двойна мелба. Двойната мелба обаче се оказва подозрителна и молитвата, която казва Дарен, отново разкрива истинския облик на нещата.

Децата участват в две грандиозни битки. На първата е свидетел само Дарен. Бият се войската на кралицата на гигантите Джимеле и армията от демони на Царя на мухите. Демоните определено не играят честно - обладават гигантите отвътре, като ги карат да се просват на земята и да се мятат, докато сами се усмъртят. Втората битка е между светлото и тъмното войнство. Бият се ангелите (на мотори ) и архангелите (шест на брой: Михаил, Гавриил, Рафаил, Салатиил, Варахиил и Иехудиил) срещу демоните, призраците и блатните от Мракморд. Численото превъзходство е на страната на злите сили, те пробождат крилете на ангелите и ги събарят. Изходът е благоприятен благодарение на силата у Дарен - светлината у него и вярата, заедно с молитвите, му дават чудодейни способности. Той минава през Денис, който е дяволът и Царя на мухите, и стига по черен коридор до стая, в която има пирамида. Светлината от детето се пречупва през пирамидата и избухва, унищожавайки всички създания на мрака. Навсякъде падат мъртви мухи, демоните се пръскат като балони; а Кралицата на гигантите и слугите ѝ се оказват просто дебели хора, които не са се чувствали красиви и затова са преяждали.