На моста
| На моста | |
| Автор(и): | Владимир Полянов |
|---|---|
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
На моста е диаболичен разказ от Владимир Полянов.
Съдържание
Представяне[редактиране]
Смъртта присъства неизменно в разказите на българските диаболици, но тук тя има някак по-разбираем и битово-тривиален характер в сравнение с повечето разкази на В. Полянов, където е обвита в тайнственост, загадъчност и криминалният елемент я облича в тръпчив съспенс.
Темата е за безсмислието на живота, за странните иронии на съдбата и решенията ù да поиска възмездие от невинни души за греховете на техни роднини.
Бълнуванията на героя са породени от вината, която смята, че има за смъртта на сестра си. Отново душевните изживявания на хора в криза са предмет на изследване за писателя и медика Владимир Полянов.
Композиция[редактиране]
Разказът е композиционно разделен на 5 части.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Историята на трагедията, разиграла се в едно семейство, е представена през погледа на възрастен доктор, специалист по стомашно-чревни заболявания. Мястото е вилната зона, където съседи на д-р Тома Поклонников са семейство Рударови. Всички пристигат през май. Докторът се сприятелява със съседите си: тримата Рударови са майката, дъщерята Людмила и синът Смил. Отначало Смил е следвал в чужбина, а мълвата говори, че живее нашироко и не толкова учи, колкото се забавлява. Споменава се дори, че някакво момиче се самоубило от любов. Несериозността му се потвърждава сякаш от смяната на специалностите, които следва – отначало медицина, после философия, пак медицина и тъкмо да се дипломира – решава да смени отново предмета на история на изкуствата. Докторът рядко го вижда. Студентът си идва през лятото, но не излиза денем, а само нощем, по тъмно и броди из полята. При едно от завръщанията на младежа се сприятеляват. Смил възприема Поклонников като свой баща, този, който е загубил преди доста време. Не споделя лични неща, но всички виждат, че често получава писма. После, тъкмо преди отпътуването, заявява, че няма да ходи в чужбина. И изчезва за 3 години. Отишъл е на война. Майката и дъщерята не идват на вилата. Когато се появяват, Людмила има ухажор. Смил се завръща от фронта, сякаш е променен, мечтае за дом, спокойствие. Казва, че срещата очи в очи със Смъртта го е накарала да обича живота. Майката е състарена много, но радостна. Людмила има вече годеник.
След това събитията се развиват трагично. Годеникът на Людмила се държи все по-студено. Минава още време и Смил споделя при едно виждане с лекаря, че сестра му е болна и зле. Една вечер тропа на вратата посред нощ, вика го да спаси Людмила, но когато Поклонников идва, тя вече е мъртва и нищо не може да се направи. Отровила се е. Впоследствие се разбира, че годеникът ù я е озлочестил и изоставил. Смил прочита предсмъртното писмо и иска да отмъсти, взима пистолет и избягва. Но когато се връща при лекаря признава, че се е отказал да убие като куче злосторникът и че той самият е правил такива неща с невинни девойки. Прибира се, а по-късно откъм вилата на Рударови се чува гърмеж. Смил е стрелял в себе си, но оживява. Терзанията и бълнуванията му след това са за това как се срещнал очи в очи с годеника на Людмила, как не го застрелял, как след това скитал обезумял и за някакво куче, което застрелял в полето. То уж го преследвало, той уж го убил, но труп на животно в полето не е бил намерен.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1926 г. — „Момичето и тримата: Разкази“ — издател Ал. Паскалев, София; Печатница Родопи на Тод. Л. Клисаров
- 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
- На моста — стр. 164 — 188
