Калин Николов
Калин Емилов Николов е художник в областта на фантастиката.
Биография
Роден е на 24 юни 1956 г. в София. Родителите му са били журналисти. Завършил е Художествена гимназия (1971–1975 г.), а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” (1977–1983 г.), специалност „Графика и графични технологии“ при проф. Евтим Томов. Паралелно на редовното си обучението още от 1973 г. самостоятелно взема решение да се учи, а малко по-късно и започва да работи под насоката или в колектив с големия български художник Борис Димовски.
Интересите си е реализирал в различни области на пластичните изкуства: живопис, графика, илюстрация, карикатура и шарж, оформление на книги и периодични издания, комикс, плакат, сценографията, стенопис (в повечето случаи съвместно с Борис Димовски).
Бил е художник (на щат или като водещ сътрудник) на основни български вестници и издания като „Вечерни новини“ (1989–1992 г.), „Антени“ (1983–1986 г., 1990 г.), „Репортер 7“ (1993–1997 г.), „Средношколско знаме“ (1985–1989 г.), „Щастливец“ (1992 г.), „Дарител“ (1995 г.), „О писменах“ (1993 г. и 2005 г.), „La strada“ (1992 г.), „Български писател“ (1995–1996 г.), списанията „Образование и кариера“ (2000 г.) и „24 карата“ (2002 г.), „Усури“ (2004 г.) и др.
Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат (може да се спомене „Работническо дело“, където е сред учредителите на младежка страница, „Дума“ и „Демокрация“, „Стършел“ (където започва да публикува още като ученик), „Софийски университет“, „Комсомолска искра“ от Пловдив, „Пулс“, „Поглед“, „Софийски новини“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Софийско утро“, „Ден“, „Свободен народ“, „Арх–арт“, „Отечествен фронт“, „Български писател“, „Словото“, „Парижки вести“, списанията „Наша родина“, „Карикатура“, „Родопи“, „Лик“, „Младеж“, „Оrphia“, „Планета“, „Факел“, „Съвременник“ и много др. Бил е член на редакционния съвет (заедно с академик Николай Ирибаджаков, Любен Дилов, Елка Константинова) на списание „Фантастика, евристика, прогностика“ (1988–1990 г.), илюстрирал е сборниците за младежко творчество „Жар“ на Софийски университет (1982–1984 г.), книги с негово оформление или илюстрации са излизали и излизат в издателствата „Български писател“, „Наука и изкуство“, „Профиздат“, „Георги Бакалов“ - Варна, „Отечество“, Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, „Аргус“, „Стършел“, „Елф“, „Дамян Яков“ и др. Участвал е още като ученик от Художествената гимназия в екипа на първия кафе-театър у нас (кафе-театърът в бара на хотел „София“) като плакатист (1975 г.) и сценограф.
Имал е изложби в София (1978 г., 1979 г., 1985 г., 1991 г., 1999 г., 2000 г., 2004 г.), Хамбург (1984 г., 1988 г.), Атина (1991 г.), Будапеща (1996 г.) и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Голямата част от първите му изложби са били съвместни с представяне поетичното творчество на поета Георги Рупчев (1957-2001). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившият концентрационен лагер „Нойенгаме“ Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др. ).
Член е на Съюза на българските художници, секции „Илюстрация“ и „Карикатура“ (за това си членство научава от пресата, а иначе между 1983–1989 г. не е допускан до никакви изяви от страна на СБХ). Сред основателите е и е бил пръв председател на Клуба на художниците-фантасти, който се яви първата неформална художническа организация у нас (1982–1990 г.), бил e зам. председател на столичния клуб на Младата художествено–творческа интелигенция (1985–1988 г.) и член на Националния съвет на Клубовете за демокрация (1993–1998 г.), зам. председател на движението „Художници за демокрация“ (1993–1998 г.). През 1985–1986 г. в екип от журналисти на Националното радио и вестник „Антени“ (Поля Станчева, Севда Шишманова, Илия Пехливанов, Петко Тотев, Калина Канева и др.) предприема широкомащабна експедиция из България, свързана с родната история и отражението й в духовната култура, за осветяване неизвестни или по-малко известни факти от живота и дейността на Васил Левски.
Паралелно на художническата си работа, e автор на статии с информационни, критически, изкуствоведски и историко - художествени теми, например: „Kultur und Zivilgesellschaft in Bulgarien von der zweiten Hälfte des 19. bis zum frühen 20. Jahrhundert“ (в сборника „Öffentlichkeit ohne Tradition“, издателство “Петер Ланг”, Франкфурт, 2003 г.), „„Europa“ und die nationale Kunst in Bulgarien (Von der Jahrhundertwende bis zu den fünfziger Jahren)“ (в сборника „Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart“, издателство „Марин Дринов“, 1999 г.), „Бели страници от художествения живот на Балканите“ (списание „Мост“, бр. 166-167, Ниш, Сърбия, 2001 г.), „80 години от ІІ-рата Южнославянска художествена изложба“ (сп. „София“, бр. 12, 1986 г.), „Парашчук принадлежи на бъдещето“ (сп. „София“, бр. 7, 1988 г.), „Bulgarian science-fiction artist“ (сп. “Оrphia“, 1991 г.), „Левски и зографите“ (в. „Пулс“, 1987 г.), „Репин и България“ (в. „Вечерни новини“, 1990 г.), „Феноменът на тихата пепел“ (в. „Труд“, 2001 г.), „По стените на подземния свят“ (сп. „Факел“, 2001 г.), „Отсъствие на вяра“ (сп. „София“, 1991 г.) и др. Консултант и сътрудник е на сръбското издателство „Братство“, Ниш, от 2001 г. От 2001 до 2004 г. съвместно с големия български писател Радой Ралин е работил върху книга за съдбата на българските художници (три части от текста им е побликуван в интернет изданието Liternet). Част от творчеството му на изкуствовед до 1989 г. е посветено на забранявани и политически извергнати художници у нас като Васил Иванов, Александър Божинов, Райко Алексиев, Михайло Парашчук, княгиня Евдокия, южнославянското движение „Лада“ и др.
Изявите му като художник и изкуствовед са отразявани многократно, включително и в чужбина (например монографията „Скульптор Михайло Паращук. Життя и творчiсть“ от Дмитро Степовик, издание на Canadian Institute of Ukraihian Studies Press University of Alberta Edmontonq Albertaq Canada, 1994 г., или статията „Царибродският художествен кръг“ от Венко Димитров, списание „Мост“, бр. 163-164-165, Ниш, Сърбия, френското списание „Revue periodigue“, №17, 2002 г. с главен редактор Юлия Кръстева и др.).
От 1997 г. работи като преподавател по теория и история на изкуството в Национално средно общообразователно училище „София“ (където допълнително въвежда изучаване на графични и полиграфически технологии, а и съдейства на ученици за заснемането на два научно-популярни филма) и едновременно е художник към фирма „ГЕД“ и отговаря за оформлението на едно от ефектните издания сред родния полиграфически пазар, списание „Усури“. Карикатурист и кореспондент е на вестника на българите във Франция, „Парижки новини“. Автор е на цикъл предавания и филми за български художници (режисьор Емил Тодоров).
Изкуството му е многопосочно. Определят живопистта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ, заради ролята на комуникативността в играта й между естетически постигнатият и неостановеният в контекстта си образ. Като цяло рисуването му минава за философско и с наситен метафоричен език.
Приноси към фантастиката
Във фантастичното движение членува от 1979 г. Илюстрирал е клубните сборници „Модели-1“ и „Модели-2“, а също участва в албумите с творби на художници-фантасти. Илюстрирал е книги фантастика, предимно на издателство „Аргус“. През 1982 г., по идея на Ивайло Рунев, създава Национален клуб на художниците фантасти, носещ името на художника Васил Иванов. Организирал е в този период всички клубни експозиции от Общата изложба на българските художници-фантасти в Пловдив през 1985 г. Организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов през 1982 г. в Младежки дом „Лиляна Димитрова“, а след това я пренася в Пловдив, Варна, Мадара, Плиска, село Стежерово, Плевенско, село Аспарухово, Варненско, Девня и др. Автор е на статии за редица художници-фантасти като Васил Иванов, Александър Денков, Стефан Лефтеров, Атанас П. Славов и др., както и общи статии за историята и развитието на жанра в изобразителното ни изкуство.
В темите на фантастичните му произведения основен момент е зависимостта на човека от социалната среда, урбанизацията, екологичните кризи и милитаризацията.
Награди
Награждаван е на фестивалите в Пловдив през 1980 г. и 1985 г., за 30-годишнината от основаването на фантастичното движение в България и др.
