Антиутопия

Водещо направление в социално-политическата фантастика.

Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където днешните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности.

Наричат я също „дистопия“, „роман-предупреждение“ тясно се преплита с направлението на катастрофичната и есхатологичната фантастика.

Основна характеристика на А. е негативния модел на описваното бъдеще.

Според причината за възникване на такъв негативен свят, А. бива класифицирана по различни начини:

• Политико-социална - установяване на подтиснически управленчески режим с доминиране на определена партия, диктатура, идеология, религиозна доктрина и т.н.

• Катастрофична - резултат от природна или техногенна катастрофа и възникнали като последствие социуми подчинени на „оцеляването на всяка цена“ или на финалистки изменения на човечеството.

• Инвазивна - деструктивни последствия от нашествие на пришълци от космоса, други измерения, трансцендентното и т.н.

• Психологични - бъдещ свят възникнал от еволюцията на психични или други мутации на човешкия вид

Ярки образци на български антиутопични произведения:

„Галактическа балада“ - Емил Манов

„Смърт в раковината“ - Агоп Мелконян

„2066“ - Александър Томов

„Цветовете на ужаса“ - Йордан Иванчев

„Всичкият блясък на злото“ - Николай Светлев

„Кастинг за месия“ - Петър Делчев