Ключът на Мрака (Издателство Кота, 2014)

От БГ-Фантастика
Версия от 14:39, 20 август 2016 на А.Славов(Sferoidi) (беседа | приноси) (Нова страница: {{Инфокутия книга | име = Ключът на Мрака | произведение = роман | жанр =...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Ключът на Мрака
Произведение: роман
роман — езотерична фантастика, хорър
автор: Константин Вампила
Трилогия на мрака.jpg

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  2014 г.
Издателство: Кота
Формат: 16х24
Страници: 360
ISBN: 9789543053650


Книгата съдържа романа на Константин Вампила Ключът на Мрака.


Анотация:

"Ключът на мрака" е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на "Специалната теория на относителността". Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена "Седемте Ангела на Апокалипсиса".("Откровение" на Св. Йоан) Ако в първата книга от "Трилогия на Мрака" авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти