Списание ORPHIA
Списание ORPHIA е англоезично списание за слaвянска фантастика, от което има издаден един брой през 1990 г.
История
Списанието ORPHIA представлява авторски замисъл на Атанас П. Славов. Това трябваше да бъде първото по рода си списание за славянска научна фантастика и фентъзи на английски език.
Брой 1
През 1990 г. бе отпечатан първи брой в тираж 20, 000 екземпляра. В края на същата година главният редактор Атанас Славов, преводачът Борис Басмаджиев и мениджърът Милчо Александров взеха участие в работата на световния конвент на фантастиката в Хага и представиха там списанието. Представител на организацията на професионалните фантасти WORLD SF връчи на Борис Басмаджиев наградата CAREL, а на Атанас Славов - грамота за значителен принос в развитието на фантастиката като комуникация между народите.
Отзиви
Екземпляри от списанието бяха разпратени на видни фантасти и редактори и издатели по света. Получиха се много мнения, повечето от които изразяваха голямо възхищение. Пазят се писмата на Артър Кларк който „застава прав“ пред изданието, което е „най-доброто списание което е държал в ръцете си“; също така на издателя на Asimov's SF Дейвис, който подчертава, че е възхитен от съставителството, полиграфическото и художествено изпълнение на списанието, безупречния английски и практически пълното отсъствие на грешки, като споделя – „колега, просто не мога да си преставя как сте направили това списание“.
Наистина преводаческата работа бе изключителна. Всички разкази са превеждани на английски от оригиналния славянски език от български преводачи. Например Любомир Николов преведе сръбския разказ направо от сърбо-хърватски на английски и после редакторът на превода Борис Басмаджиев трябваше само да го изглади. Работата на Басмаджиев върху текста бе на много високо ниво и той заслужено получи копие от стъклената статуетка CAREL. Особено важно е да се спомене уникалното художествено оформление на Пламен Аврамов, което е построено върху пропорциите на златното сечение и представлява истински шедьовър.
Съдба
На световния конвент в Хага списанието бе посрещнато с огромен интерес и одобрение. Няколкото кашона бройки, занесени там, бяха разпродадени и се сключиха много договори за бъдещо разпространение. За съжаление при връщането в София имаше неприятни изненади. Двамата спонсори, платили производството на тиража - клуб „Компютър“ и частната фирма „Васил Помазаноф комерциал“ - бяха развалили отношенията си и блокираха по-нататъшната работа на изданието. Голяма част от тиража беше унищожена.
