Разлика между версии на „Борис Ангелушев“
(минимално оформление на текст, въведен от Потребител:Kalin Nikolov на странно място:)) |
м (минимални дооправяния (страхотно свършена работа, Интери!)) |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
Роден е на [[25 октомври]] [[1902 г.]] в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпшгил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като ''Дер Кемпер'', ''Роте Фане'', ''Рот Фронт'', ''Дер Кнюпел'', ''Ди Велт ам Абенд'', а също и в най-голямото ляво политическо списание в света ''Арбайте илюстрирте Цайтунг'', което се печата на няколко езика в половин милионен тираж. | Роден е на [[25 октомври]] [[1902 г.]] в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпшгил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като ''Дер Кемпер'', ''Роте Фане'', ''Рот Фронт'', ''Дер Кнюпел'', ''Ди Велт ам Абенд'', а също и в най-голямото ляво политическо списание в света ''Арбайте илюстрирте Цайтунг'', което се печата на няколко езика в половин милионен тираж. | ||
| − | През [[1935 г.]] се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе „Моторни песни“ и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. {{гг|1937|1939}}) и „Обесването на Васил Левски“ ([[1942 г.]]) | + | През [[1935 г.]] се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе ''„Моторни песни“'' и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. {{гг|1937|1939}}) и „Обесването на Васил Левски“ ([[1942 г.]]) |
| − | След [[9 септември]] [[1944 г.]] Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като „Септември“ от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския ѝ превод в Германия още през [[1928 г.]]), „Селкор“ на | + | След [[9 септември]] [[1944 г.]] Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като ''„Септември“'' от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския ѝ превод в Германия още през [[1928 г.]]), ''„Селкор“'' на Георги Караславов,'' „Среднощен конгрес“'' на Николай Хрелков, ''„Дивата гора“'' на Орлин Василев, ''„Приказки“'' от Ханс Кристиан Андерсен, ''„Чичо Томовата колиба“'' от Хариет Бичър Стоу, ''„Бай Ганьо“'' от Алеко Константинов, ''„Принцът и просякът“'' от Марк Твен, ''„Немили-недраги“'' от [[Иван Вазов]] и много други. |
Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, [[Георги Ковачев]], [[Стоян Шиндарев]] и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на [[Списание Космос|списание „Космос“]], което започва своето излизане от [[1962 г.]] | Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, [[Георги Ковачев]], [[Стоян Шиндарев]] и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на [[Списание Космос|списание „Космос“]], което започва своето излизане от [[1962 г.]] | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| − | Борис Ангелушев многократно илюстрира [[научна фантастика| | + | Борис Ангелушев многократно илюстрира [[научна фантастика|научнофантастична]] литература и е автор на корици на сп. „Космос“ с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието ([[Списание Космос/1962/0 бр.|бр. 0, 1962 г.]]) и цветната рисунка на обитаема космическа станция ([[Списание Космос/1963/1 бр.|бр. 1, 1963г.]]) |
=== Художествено оформление === | === Художествено оформление === | ||
Версия от 12:55, 27 март 2007
Борис Димитров Ангелушев e илюстратор и оформител на книги, живописец и карикатурист.
Биография
Роден е на 25 октомври 1902 г. в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпшгил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като Дер Кемпер, Роте Фане, Рот Фронт, Дер Кнюпел, Ди Велт ам Абенд, а също и в най-голямото ляво политическо списание в света Арбайте илюстрирте Цайтунг, което се печата на няколко езика в половин милионен тираж.
През 1935 г. се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе „Моторни песни“ и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. 1937–1939 г.) и „Обесването на Васил Левски“ (1942 г.)
След 9 септември 1944 г. Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като „Септември“ от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския ѝ превод в Германия още през 1928 г.), „Селкор“ на Георги Караславов, „Среднощен конгрес“ на Николай Хрелков, „Дивата гора“ на Орлин Василев, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Принцът и просякът“ от Марк Твен, „Немили-недраги“ от Иван Вазов и много други.
Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — Александър Денков, Иван Кирков, Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, Георги Ковачев, Стоян Шиндарев и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на списание „Космос“, което започва своето излизане от 1962 г.
Умира на 24 август 1966 г. в София.
Приноси към фантастиката
Борис Ангелушев многократно илюстрира научнофантастична литература и е автор на корици на сп. „Космос“ с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието (бр. 0, 1962 г.) и цветната рисунка на обитаема космическа станция (бр. 1, 1963г.)
Художествено оформление
- 1966 г. — „Фантастичен хумор“ (сборник разкази от Антон Донев) — издателство „Народна младеж“
- 1968 г. — „Драконът от Луалаба“ (роман от Петър Бобев) — издателство „Народна младеж“
