Борис Ангелушев

От БГ-Фантастика
Версия от 21:05, 26 март 2007 на Intery (беседа | приноси) (минимално оформление на текст, въведен от Потребител:Kalin Nikolov на странно място:))
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Борис Димитров Ангелушев e илюстратор и оформител на книги, живописец и карикатурист.

Биография

Роден е на 25 октомври 1902 г. в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпшгил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като Дер Кемпер, Роте Фане, Рот Фронт, Дер Кнюпел, Ди Велт ам Абенд, а също и в най-голямото ляво политическо списание в света Арбайте илюстрирте Цайтунг, което се печата на няколко езика в половин милионен тираж.

През 1935 г. се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе „Моторни песни“ и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. 19371939 г.) и „Обесването на Васил Левски“ (1942 г.)

След 9 септември 1944 г. Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като „Септември“ от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския ѝ превод в Германия още през 1928 г.), „Селкор“ на Г. Караславов, „Среднощен конгрес“ на Н. Хрелков, „Дивата гора“ на О. Василев, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Чичо Томовата колиба“ от Х.Б. Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Принцът и просякът“ от Марк Твен, „Немили-недраги“ от Иван Вазов и много други.

Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — Александър Денков, Иван Кирков, Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, Георги Ковачев, Стоян Шиндарев и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на списание „Космос“, което започва своето излизане от 1962 г.

Умира на 24 август 1966 г. в София.

Приноси към фантастиката

Борис Ангелушев многократно илюстрира научнофантастическа литература и е автор на корици на сп. „Космос“, с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието (бр. 0, 1962 г.) и цветната рисунка на обитаема космическа станция (бр. 1, 1963г.)

Художествено оформление