Разлика между версии на „Всичкият блясък на Злото“

Версия от 01:10, 9 юни 2007

„Всичкият блясък на злото“ е първият роман от трилогията на Николай Светлев за доброто и злото, включваща още романите „Приказка за непобедимото добро“ и „Аз, грешният Иван“. Издаден е през 1993 г. Негов автор е Николай Светлев.

Представяне

Роман, в който Апокалипсисът започва от България. Годината е 1997 – гладната зима и времето на хиперинфлацията, т.е. съвсем реални и близки във времето, пресни като спомен за читателите исторически събития. Пророк, предтеча, баща и обиталище на Антихриста става един обикновен софийски интелектуалец, смазан от мизерията – Калин Вранев. Действието започва в новогодишната нощ на 1996 – 1997 г. В първия ден на януари Калин Вранев вижда небесно знамение и е осенен свише, на Цветница под формата на светлина и чрез непорочно зачатие от героя и сляпата девственица Яна се ражда Антихристът. България е представена като страна на всички възможни ужаси, от нея тръгва епидемия, която взима все повече жертви и се разраства до пандемия.

Мнозина помнят, че описаните от автора бедност, глад, оскотяване от мизерия, извращения на разбогателите престъпници, пълно беззаконие не са никаква фантастика, а почерпен кошмарен материал от действителността. Или поне така изглежда, докато не видим годината на издаване на „Всичкия блясък на злото” – 1993. Хиперинфлацията стана най-страшна през януари-февруари 1997 г. (един щатски долар се разменя за 3000 лв. според данните за финансово-политическата криза на Уикипедия [1]), т.е. нейното ескалиране е предвидено в книгата. Както и това до къде ще пропадне страната ни.

Жанр

Някои определят книгата като философско фентъзи, в нея има обаче толкова силно, определящо за съдържанието и композицията влияние на християнската религия, че очевидно става въпрос за религиозно фентъзи. Във финалните части на романа религия, фолклор и митология се смесват, но доминираща остава религиозната рамка, която поглъща в себе си всичко това.

От своя страна авторът е поставил ред „етикети“, указващи как той вижда „Всичкият блясък на злото“. На корицата, авантитула и титула можем да прочетем, че това е: 1. Антиселър; 2. Роман-предупреждение. (Също са добавени: 3. Не се препоръчва на политици, депутати, милионери, спекуланти, духовници, синдикалисти, министри и други властници; 4. Забранено за хора със слаби нерви.)

Изключително бруталните сцени, както и натуралистичните описания, могат да заблудят читателите, че четат хорър. Това също е гледна точка на възприемане, както и възможността самата Библия и Апокалипсис да бъдат четени като хорър. В същото време авторът запазва иронична дистанция чрез герои като Цветан Кочерински или отец Натанаил, да речем, а по това и по начина на описване „демократичните обществени отношения“ книгата напомня социални антиутопии като „Пътешествието на Гъливер“ на Суифт.

Стил и особености

Стилът на автора е от една страна натуралистичен, шокиращ в прякото назоваване на всички телесни дейности, смятани в една или друга степен нечисти и оттук – премълчавани често като табу (кървене, уриниране, повръщане, пърдене, изсиране, изхвърляне на сперма и пр. при него са използвани без опит за замяна с евфемизми). Описанията са силно въздействащи, експресивни, фразите се стремят към краткост, изразителност, ударна сила и речта притежава специфична музикална ритмичност.

Причината за това е другата особеност на стила на Н. Светлев в този роман – изреченията най-често започват със съюз „и“ (или „и“ + наречието „тогава“), а нерядко с предлози „но“, „а“. Това създава усещане за непрекъснатост, за продължителност, свързани с една застинала във времето реална точка на начало на разказването. В случая – романът започва в първия ден на 1997 г.

В един друг случай – този на Библията – имаме три такива отправни точки на разказване – сътворението на света, раждането на Иисус и раждането на Антихриста, на които се опира християнската религия. Същите започващи със съюз „и“ или предлози изречения са характерни за много хроники, но най-вече – за библейските видения/откровения в речта на разказвачите (анонимни или назовани). Най-ярко тази тенденция се проявява именно в Апокалипсиса (Откровение на св. Йоан Богослов), където от 403 стиха със съюз „и“ започват 158 (повече от една трета от общия брой).

Поради използването на тоя модел на разказване, езикът в книгата се натоварва и с особената претенция на достоверност, при все че повествува за свръхестествени и фантастични събития. Освен това, той зазвучава с особена тържественост, тежка ритмичност, натъртеност, наподобява екстатичните речи на пророците (и лудите – Калин Вранев неслучайно е пратен в лудница, и оттам попада в манастир).

Хиперболизацията е най-честият похват на изображение, тя се изразява в изобилие от изхвърчащи и отделяни от телата телесни течности, в струпване като в митологичен разказ на множество ужасяващи сцени на страдание, насилие, убийства, смърт, неестествени или такива с необясним, свръхестествен произход явления. Героите са като врати, през които влизат и излизат, от които се пораждат и връщат обратно към източника си органичното и неорганичното. Те изхвърлят дефекалии и ги поглъщат през устата си, те раждат и изяждат буквално, след като са ги сготвили, децата си. Тази прекаленост също е заимствана от библейския и в частност – апокалиптичния модел на предаване на виденията, където се атакува читателското въображение с една след друга, сякаш безкраен низ, предизвикващи страх и ужас сцени.

Герои

Главни

• Калин Вранев
• Яна
• Цветан Кочерински

Второстепенни

• Албена – съпруга на Калин
• отец Натанаил – игумен на Блаженско-Троицката обител
• доктор Онурска – главен лекар на лудницата

Съдържание

• Глава първа: ПОЛИЧБИТЕ
• Глава втора: ПАНСИОНЪТ НА ГЕНИИТЕ
• Глава трета: ЗАЧАТИЕТО НА АНТИХРИСТА
• Глава четвърта: ВЕЛИКИТЕ ПОСТИ
• Глава пета: РОЖДЕСТВО
• Глава шеста: ЯНА ЗМЕИЦА
• Глава седма: АЛМАГЕДОН
• ЕПИЛОГ

Издания

• 1993 г. - „Всичкият блясък на злото“