Иван Кирков

От БГ-Фантастика
Версия от 17:47, 28 март 2007 на Intery (беседа | приноси) (текст, въведен от Kalin Nikolov на Потребител:Intery/Инфокутии)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Иван Кирков е живописец и илюстратор.

Биография

Завършил е ВИИИ „Н. Павловеч“, специалност живопис в класа на проф. Илия Петров. Работил е в различни области на пластичното изкуство — живописни композиции, от които по-известни са картините „Копачки“ (1959 г.), „Пиета“ (1963 г.), „Йордан Радичков“ (1969 г.), „Майка ми“ (1972 г.) и др., стенописи и монументални пана, като тези от Народния театър (в ансамбъл със завесата, представляваща птицата Феникс, изтъкана по негов проект), алуминиевата пластика в приемната зала на Централна гара, София, а също и сценографии. Автор е и на много илюстрации — „Трагедията на човека“ на Имре Мадъч (1968 г.), „Барутен буквар“ на Йордан Радичков (1970 г.) и др.

Приноси към фантастиката

Иван Кирков има важна роля в утвърждаването на илюстрацията в научнофантастичния жанр.

Малко след основаването на списание „Космос“ е назначен за негов художник. Още в нулевия брой на списанието през 1962 г. илюстрира разказа „Вирус 2015“ на Светослав Славчев. Могат да се добавят още „На черната планета“ на д-р Димитър Пеев (бр. 2, 1962 г.), корицата от бр.1, 1964 г., „Сред безкрая“ (бр. 1, 1964 г.) на Никола Чупарев, „Инфра от съзвездието Дракон“ на Георгий Гуревич и др. С богатата си на възможности рисунка Иван Кирков налага визията на космическия град, на космонавта, на работа в условията на неизвесност и безтегловност.