Разлика между версии на „Любен Дилов“

Версия от 17:59, 19 декември 2006 (редактиране) Григор Гачев (беседа | приноси) (→‎Източници) ← По-стара редакция		Версия от 19:11, 19 декември 2006 (редактиране) (връщане) Григор Гачев (беседа | приноси) м (→‎Източници: - махане на подчертата в "Любен_Дилов") По-нова редакция →
Ред 92:		Ред 92:
	== Източници ==		== Източници ==
−	* {{От Уикипедия|Любен_Дилов|731221}}	+	* {{От Уикипедия|Любен Дилов|731221}}
	== Външни връзки ==		== Външни връзки ==

---

Версия от 19:11, 19 декември 2006

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.

Биография

Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.

Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над десет езика.

Създател е на наградата за българска фантастика "Гравитон".

Стил и особености

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Първият му роман, "Атомният човек", е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В "Тежестта на скафандъра" не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В "Парадоксът на огледалото" под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В "Пътят на Икар" на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В "Двойната звезда" на преден план е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Библиография

Романи

• Атомният човек
• Парадоксът на огледалото
• Пътят на Икар
• Звездните приключения на Нуми и Ники
• До райската планета и назад
• Незавършеният роман на една студентка

Повести и новели

• Двойната звезда
• Тежестта на скафандъра

Разкази

• Да нахраниш орела
• Даровете на Бога
• Дори да си отидат
• За Джони, който искаше да излезе
• Зеленото ухо
• Моят странен приятел астрономът
• На пеещата планета
• Напред, човечество
• Педагогическата машина
• Не пушете! Затегнете коланите!
• Още по въпроса за делфините
• Хубавата Елена
• Цялата истина около шимпанзето Топси
• Шегата на капитана
• Гьльби над Берлин
• Точката на Лагранж
• Осъзнаването на роботите
• Новогодишна трагедия
• Наши доказателства за летящите чинии
• Поредният номер
• Последното интервю на Адам Сусбе
• Странните качества на Борис Левиташки

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Любен Дилов“ в българоезичната Уикипедия.

Външни връзки