Разлика между версии на „Любен Дилов“
м (разделяне на библиографията на произведения и издания) |
(кор.) |
||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов. | В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов. | ||
| − | Първият му роман, ''„[[Атомният човек]]“'', е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В ''„[[Парадоксът на огледалото]]“'' под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В ''„[[Пътят на Икар]]“'' на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В ''„[[Двойната звезда]]“'' | + | Първият му роман, ''„[[Атомният човек]]“'', е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В ''„[[Парадоксът на огледалото]]“'' под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В ''„[[Пътят на Икар]]“'' на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В ''„[[Двойната звезда]]“'' основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
Версия от 14:29, 5 февруари 2007
Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.
Съдържание
Биография
Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.
Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над десет езика.
Създател е на наградата за българска фантастика "Гравитон".
Стил и особености
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.
Първият му роман, „Атомният човек“, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.
Произведения
Фантастика
Романи
- „Атомният човек“
- „До райската планета и назад“
- „Жестокият експеримент“
- „Звездните приключения на Нуми и Ники“
- „Многото имена на страха“
- „Незавършеният роман на една студентка“
- „Парадоксът на огледалото“
- „Пътят на Икар“
- „Тежестта на скафандъра“
- „Хелиана и времето“
Повести и новели
Разкази
- „Гълъби над Берлин“
- „Да нахраниш орела“
- „Даровете на Бога“
- „Дори да си отидат“
- „Експеримент в криминалния жанр“
- „За Иван, който искаше да излезе“
- „Захарната бучка“
- „Зеленото ухо“
- „Кварталната градинка“
- „Модна тенденция“
- „Моят странен приятел - астрономът“
- „На пеещата планета“
- „Напред, човечество“
- „Наши доказателства за летящите чинии“
- „Не пушете! Затегнете коланите!“
- „Новогодишна трагедия“
- „Ограбената истина“
- „Осъзнаването на роботите“
- „Още по въпроса за делфините“
- „Педагогическата машина“
- „Поредният номер“
- „Последното интервю на Адам Сусбе“
- „Предисторията на едно заболяване“
- „Приказка за доброто чудовище“
- „Пропуснатият шанс“
- „Пророчицата“
- „Среща с непознатото“
- „Странните качества на Борис Левиташки“
- „Точката на Лагранж“
- „Хубавата Елена“
- „Цялата истина около шимпанзето Топси“
- „Шегата на капитана“
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1981 г. - „Пропуснатият шанс“ - сборник разкази
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Любен Дилов“ в българоезичната Уикипедия.
