Разлика между версии на „Модели“
(върнат сюжет, дооправена история на написването) |
(→Издания в сборници) |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
* [[1980 г.]] - ''„[[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|Модели-1]]“'' - [[Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова|издателство ГМД „Лиляна Димитрова“]] | * [[1980 г.]] - ''„[[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|Модели-1]]“'' - [[Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова|издателство ГМД „Лиляна Димитрова“]] | ||
| + | * [[2009 г.]] - [[С името на Иван Ефремов (Издателство ЕРНОР, 2009)]] | ||
Версия от 15:26, 11 август 2012
| Модели | |
| Автор(и): | Евгени Алексиев |
|---|---|
| Първо издание: | 1980 г. |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Модели“ е разказ от Евгени Алексиев, в жанра научна фантастика.
Съдържание
История на написването
Написан през 1975 г., публикуван в списание „Родна реч”, бр. 5, 1976 г.; Сборник с произведения на млади фантасти „Модели”, 1980 г.; Юбилеен сборник „С името на Иван Ефремов”, 2009 г.
Въз основа на идея на Едмонд Грозданов.
Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Чрез изобретение, наречено електронно-протонен излъчвател, през пространството мигновено се пренасят частици и се извършва дистанционно кражба на класически платна. Апаратът е настроен много прецизно по координати и премества през пространството самата материя на боите от платната. Картините се проектират на ново платно, като на мястото на оригинала в галерията остава празно поле. Апаратурата губи своята прецизност и част от картините започва да се проектира извън рамките на платната върху стените на лабораторията. Дали с това се увреждат завинаги безценните шедьоври на човешката култура, или се създават нови уникати, които ще отворят касите на нелегалните колекционери? Конфликтът между двамата супер крадци води до загуба на контрол над апаратурата. Сега вече не само маслените бои и изображенията от платната се проектират, но излъчвателят пренасяйки материализира образа в триизмерен обект. При създалия се конфликт между двамата интелигентни крадци, върху телата им последователно се проектират две изображения, които безвъзвратно ги трансформират. Но докато в единя случай се наслагва и материализира разкривената човешка фигура на умерен абстракционист, в другия се проектира картина на Модиляни, на която различните части на нарисуваното тяло са разхвърляни хаотично по платното. Алчността на злия гений води до своя логически завършък в саморазрушаване. От друга страна - смисълът на една абстракция в контекста на логиката на реалността и каква може да е връзката между двете. Разказът притежава очарованието на неочаквания изненадващ обрат в своя край.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
