Разлика между версии на „Николай Светлев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
(Не са показани 4 междинни версии от двама потребители)
Ред 120: Ред 120:
 
* [[2015 г.]] - „[[Алманах ФантАstika/2013-14]]“
 
* [[2015 г.]] - „[[Алманах ФантАstika/2013-14]]“
 
** ''„[[Шестстотингодишният човек]]“'' - юбилейно представяне
 
** ''„[[Шестстотингодишният човек]]“'' - юбилейно представяне
 +
 +
* [[2018 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2017]]
 +
** „[[Народните приказки изпреварват с герои чудовища писателите]]“
 +
 +
* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)|Фантастивал в Европолис]]“''
 +
** „[[Крали Марко идва в империята]]“ - глава от романа „[[Възкръсването на Крали Марко]]“
 +
 +
* [[2019 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 14 февруари 2019 г.]]
 +
** [[Към потомците (стих, Светлев)|Към потомците]] - стихотворение
  
 
==== Нефантастика ====
 
==== Нефантастика ====

Текуща версия към 13:13, 23 юли 2019

Николай Светлев
Svetev.jpg

Биографични данни:
Роден на: 13 ноември 1953 г.
Роден в: София

Писател:
Жанр(ове): апокалиптична фантастика, фентъзи, криптоистория
Основна творба: „Трилогия за Доброто и Злото“

Издател:
Издателство: Светра

Николай Светлев е български писател, редактор, журналист и издател.

Биография[редактиране]

Роден е на 13 ноември 1953 г. в София.

През 90-те издава художествена и учебна литература чрез собственото си издателство „Светра“. До 2007 г. е главен редактор в списание „Български риболовец“. Към момента (2018 г.) е редактор във вестник „Минаха години“.

Редактор на Да пробудиш драконче... и Царска заръка от Николай Теллалов. Консултант при превода на Последният еднорог от Питър С. Бийгъл.

Стил и особености[редактиране]

Фантастичните романи от Трилогия за Доброто и Злото са изградени върху елементи от българската история, фолклор и митология, православното християнство и българското езичество. Стилът на автора се отличава с наситеност, експресивност, динамика и лаконизъм; Аз, грешният Иван понякога е сравняван по въздействие с „Време разделно“ от Антон Дончев.

Награди и признания[редактиране]

  • 2000 г. - Аз, грешният Иван е обявен за най-добра българска фантастична книга за годината.
  • 2018 г. - звание „Адютант на истината“ от Международната академия по журналистика „Европрес“, за „талантливо участие в европейски събития, посветени на глобалните проблеми на мира и човечеството в 21-ви век“

Библиография[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Цикли[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Поезия[редактиране]

Стихосбирки[редактиране]
  • 1994 г. - „Зодия скорпион“
  • 1995 г. - „Демонът на свободата“

Преводи[редактиране]

  • 1981 г. - списание „Наука и техника за младежта“ - бр. 1
    • „Паразитът“ - разказ на Херберт Франке (превод от немски език)
    • „Психотерапия“ - разказ на Херберт Франке (превод от немски език)
    • „Пътуване в неизвестността“ - разказ на Херберт Франке (превод от немски език)

Други[редактиране]

  • 2007 г. - „Финтовете в риболова“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

На чужди езици[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Външни връзки[редактиране]

Източници[редактиране]