Разлика между версии на „Пламен Цонев“

Текуща версия към 06:40, 16 август 2019

Пламен Звезделинов Цонев
Координати:
Адрес:	София
Биографични данни:
Роден на:	11 декември 1930 г.
Роден в:	Горна Оряховица
Починал на:	15 януари 2012 г.
Починал в:	София
Бeлежки:
Приятел на клуб „Иван Ефремов“

Писателят Пламен Цонев (1930-2012) - автор на лирика, проза, публицистика, произведения за деца. Сред тях особена следа в литературата оставиха романът „Орфей - прорицателят” и избраните приказни поеми „Приказен глобус”, както и книгата с хипотези „Хомо космикус - праобрази от печатите на мирозданието”.

Биография[редактиране]

Роден в Горна Оряховица. Завършва гимназия в София (1949). Редактор в Държавно военно издателство (1950-1953), в списание „Славейче” (1955-1959), в издателството във Варна (1960-1963), в сценарната редакция към Българската кинематография (1968-1970), в издателство „Народна младеж” (от 1973). Член на Съюза на българските писатели.

Творчески път[редактиране]

За пръв път печата стихотворението „На Левски” през 1947 във вестник „Средношколско единство”, където още като гимназист е включен в редколегията. Сътрудничи на вестниците „Емос”, „Социалистическа младеж”, „Народ”, „Народна младеж”, „Септемврийче”, „Литературен фронт”, „Народна армия”, „Народен фронт” (Варна); на списанията „Славейче”, „Български воин”, „Септември”, „Пламък”, „Картинна галерия” и др. Творческия си път започва с политически стихове, пише възторжено за бригадирското движение, за новостите в Космоса. Автор е на стихове предимно за деца. Изявява се и в областта на документалната проза и драмата („Легенда за лакомията”, „Пиеса-телеприказка”, „Паралелепипед”, комедия). Превежда стихове от руски и съветски поети.

Принос към фантастиката[редактиране]

Автор на романи, есеистични изследвания и книги-хипотези с голямо присъствие на езотерични идеи и фантастика. Основна в неговото творчество е концепцията за космическия генезис на човешкия дух и за непреходността му. Най-значимите му белетристични произведения са "Орфей - прорицателят„ и „Хомо космикус".

Любопитно[редактиране]

С излизане на книгата му „Безсъници“ едно четиристишие оттам стана любимо и популярно сред членовете на клуб „Иван Ефремов“ - многократно цитирано в десетки клубни доклади и лектории:

               От земна кал и звезден прах
               духът с плътта ни е омесен.
               Ръцете тръпнат за размах,
               а гърлото изтръгва песен.

Издания[редактиране]

• 1950 г. - Димитровградски пулс. Бригадирски стихове

• 1956 г. - Правда и кривда. Приказка в стихове

• 1957 г. - Каменният Великан. Поема

• 1958 г. - Караман. Поема (1980)

• 1959 г. - Влак-веселяк. Весели стихове

• 1960 г. - Търчи-лъжи. Смешни баби. Сатирични поемки за деца

• 1961 г. - Вълнение. Лирика

• 1961 г. - Рак пустинник в охлюва черупка. Приказка в стихове

• 1962 г. - Чернокожа Африка. Приказки-поемки. Книга 1

• 1963 г. - Дихание. Лирика

• 1964 г. - Кокоши град. Поема за деца (1975)

• 1968 г. - „Безсъници“. Поема

• 1968 г. - Памфлети

• 1969 г. - Бели, Черни и Червени. Приказки-поеми

• 1969 г. - Първият редут. Поема (1977)

• 1970 г. - Затвореният кръг. Повест за баба Парашкева и Георги Димитров (1972)

• 1971 г. - „Звездоброецът и чудесата“. Приказки-поеми

• 1974 г. - „Орфей – прорицателят“. Роман

• 1976 г. - Книга за Правдата и Кривдата. Приказки-поеми

• 1980 г. - „Приказен глобус“. Избрани приказни поеми

• 1980 г. - „Хомо космикус. Праобрази от печатите на мирозданието. Част 1“

• 1981 г. - „Тракиецът Спартак“. Исторически роман

• 1986 г. - „Орфей и Спартак“ (1990)