Разлика между версии на „Преображения на фантастичното в българската проза (Издателство Марин Дринов, 1996)“
(→Съдържание) |
|||
| (Не са показани 12 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | {{Инфокутия | + | {{Инфокутия книга |
| − | | име | + | | име = Преображения на фантастичното в българската проза |
| − | | автор | + | | произведение = монография |
| − | | година | + | | жанр = научна фантастика |
| − | | | + | | съдържа = студии |
| − | | | + | | автор = Людмила Стоянова |
| − | | | + | | корица = |
| − | | | + | | px = |
| − | | | + | | корица-текст = |
| − | | | + | | издание-поредност = |
| − | | предходна | + | | държава = |
| − | | следваща | + | | език = |
| − | | бележки | + | | ден = |
| + | | месец = | ||
| + | | година = 1996 | ||
| + | | издателство = „[[Издателство Марин Дринов|Марин Дринов]]“ | ||
| + | | формат = | ||
| + | | брой-страници = 162 | ||
| + | | тираж = | ||
| + | | ISBN = | ||
| + | | баркод = | ||
| + | | съставител = | ||
| + | | рецензент = | ||
| + | | предговор = | ||
| + | | послеслов = | ||
| + | | преводач = | ||
| + | | художник-корица = | ||
| + | | художник = Емил Станкулова | ||
| + | | оформление = | ||
| + | | редактор = Емилиия Симеонова | ||
| + | | художествен-редактор = | ||
| + | | технически-редактор = Веска Андронова | ||
| + | | коректор = Емилия Кръстева | ||
| + | | предпечат = | ||
| + | | печат = | ||
| + | | поредица = | ||
| + | | поредица-номер = | ||
| + | | предходна = | ||
| + | | следваща = | ||
| + | | бележки = подзаглавие (литературноисторическа студия) | ||
}} | }} | ||
| − | + | Студията '''„Преображения на фантастичното в българската проза“''' е на литературоведа [[Людмила Стоянова]]. | |
| + | == Съдържание == | ||
| − | + | *Увод | |
| + | *Из историята на проблема | ||
| − | + | "Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост." | |
| + | |||
| + | "Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв." | ||
| + | |||
| + | "Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание." | ||
| + | |||
| + | *Фолклорна фантастика и белетристика | ||
| + | |||
| + | *Българският диаболизъм – щрихи към поетиката му | ||
| + | |||
| + | *Фантастичната гротеска в българската белетристична традиция | ||
| + | |||
| + | *Метаморфозите на фантаста Любен Дилов | ||
| + | |||
| + | *Антиутопиите на Емил Манов | ||
| + | |||
| + | *Романтичните метафори на Павел Вежинов | ||
| + | |||
| + | *Странният жанр и младите | ||
| + | |||
| + | В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев | ||
| + | |||
| + | За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите. | ||
Текуща версия към 14:04, 9 май 2020
| Преображения на фантастичното в българската проза | |
| Произведение: | монография |
|---|---|
| студии — научна фантастика | |
| автор: | Людмила Стоянова |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1996 г. |
| Издателство: | „Марин Дринов“ |
| Страници: | 162 |
| Екип: | |
| Художник: | Емил Станкулова |
| Редактор: | Емилиия Симеонова |
| Технически редактор: | Веска Андронова |
| Коректор: | Емилия Кръстева |
| | |
| Бележки: | подзаглавие (литературноисторическа студия) |
Студията „Преображения на фантастичното в българската проза“ е на литературоведа Людмила Стоянова.
Съдържание[редактиране]
- Увод
- Из историята на проблема
"Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост."
"Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв."
"Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание."
- Фолклорна фантастика и белетристика
- Българският диаболизъм – щрихи към поетиката му
- Фантастичната гротеска в българската белетристична традиция
- Метаморфозите на фантаста Любен Дилов
- Антиутопиите на Емил Манов
- Романтичните метафори на Павел Вежинов
- Странният жанр и младите
В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите.
