Разлика между версии на „Сбъдващия мечти (Издателство Гаяна, 2016)“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(На задната корица:)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия книга
 
{{Инфокутия книга
 
| име                  = Сбъдващия мечти
 
| име                  = Сбъдващия мечти
| произведение          = сборник
+
| произведение          =  
 
| жанр                  = хорър
 
| жанр                  = хорър
| съдържа              = разкази
+
| съдържа              = сборник
 
| автор                = Адриан Лазаровски
 
| автор                = Адриан Лазаровски
 
| корица                = Adrian-cover.jpg
 
| корица                = Adrian-cover.jpg
Ред 44: Ред 44:
  
  
 
+
== Съдържание ==
== Съдържание: ==
 
 
 
  
 
[[Предговор от Бранимир Събев]]
 
[[Предговор от Бранимир Събев]]
Ред 77: Ред 75:
  
  
 
+
== На задната корица ==
== На задната корица: ==
 
  
 
Снимка на автора и текст:
 
Снимка на автора и текст:

Версия от 21:02, 28 октомври 2018

Сбъдващия мечти
сборник — хорър
автор: Адриан Лазаровски
Adrian-cover.jpg

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога: ноември 2016 г.
Издателство: Гаяна
Формат: 13х20
Страници: 226
ISBN: 9786197354

Поредица:
Име: Колекция Дракус
(номер 16)


Сборникът с хорър разкази „Сбъдващия мечти“ е на писателя Адриан Лазаровски, издаден от издателство Гаяна в Колекция Дракус под № 16.


Съдържание

Предговор от Бранимир Събев

Гостоприемник

Там, където тревата е черна

Сбъдващия мечти

Писмо

КОЛизия

Светлина в края на тунела

Барбароса 2012

Племенникът

Разказът на портиера

Цената на кукловодите

Краят на света

Езерото

Кръвта на Кхтулу


На задната корица

Снимка на автора и текст:

Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди.

„Езерото“