Разлика между версии на „Смъртта в китайския квартал“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране и подреждане)
Ред 21: Ред 21:
 
Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.
 
Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.
  
Градът и в този разказ (вж. напр. ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
+
Градът и в този разказ (виж например ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
  
Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (вж. разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
+
Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
  
 
Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“'').
 
Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“'').
Ред 42: Ред 42:
  
 
==== Самостоятелни издания ====
 
==== Самостоятелни издания ====
* [[1989 г.]] ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
+
 
** ''„Смъртта в китайския квартал“'' — стр. 189 — 195
+
* [[1989 г.]] - ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
 +
 
 +
==== В съвместни издания ====
 +
 
 +
* [[2001 г.]] - „[[Български литературен авангард (Издателство Наука и изкуство, 2001)|Български литературен авангард]]“ (антология) - [[Издателство Наука и изкуство|издателство „Наука и изкуство“]]
 +
 
 +
=== Външни връзки ===
 +
 
 +
* Моята библиотека ([http://chitanka.info/text/26730-smyrtta-v-kitajskija-kvartal разказът онлайн])
  
 
[[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
 
[[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
 
[[Категория:Разкази - диаболизъм]]
 
[[Категория:Разкази - диаболизъм]]

Версия от 08:24, 25 септември 2014

Смъртта в китайския квартал
Автор(и): Владимир Полянов
Жанр(ове): диаболизъм
Изкуство: литература
Вид: разказ

„Смъртта в китайския квартал“ е диаболичен разказ от Владимир Полянов.

Представяне

Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.

Градът и в този разказ (виж например Мрежата на дъжда) е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.

Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите Смърт, По-силен от смъртта).

Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – Театър с огледала).

Сюжет

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Главният герой през цялото време говори като в транс, сякаш бълнува. Разказва за странните си срещи с една загадъчна дама. Първият път – на представление на „Пер Гинт“ („Пиер Гинт“ според правописа на автора, вероятно запазен от началото на ХХ век – бел. ред.). Той и жената от челната ложа са се погледнали точно в момента на смъртта на Аза, докато оркестърът е „ридаел“. Лицето на непознатата е скрито зад воал, но през него сякаш героят усещал големите ѝ прогарящи очи. Това се повторило три пъти и последният една бяла роза паднала от ложата. След изчезването ѝ не я търси, спокоен е и знае, че тя е жената от неговия живот. Живели са заедно, стаята му е покрита с негови портрети, енорийският свещеник ги е разделил, а при раздялата тя му е дала медальон и му е пожелала „довиждане“. Свещеникът е казал, че тя отново ще се върне в неговия дом. С бялата роза героят прави нещо като олтар в дома си, очаква я, вратите се разтварят, появяват се някакви мъже, които носят нея, а когато приближава, се оказва, че това е ковчег. Скача, отваря капака и вижда, че в мъртвешкия сандък няма никого. Изведнъж великолепната спалня се оказва опразнен бордей с прокъсани тапети, счупена китайска ваза на земята, висящи паяжини, сред които танцуват огромни черни паяци. Звучат камбани, вижда катафалка с надпис „От неутешимия съпруг на скъпата покойница“. Чува: „С вярата в бога ти отново ще я видиш“. Беловлас свещеник, на когото целува ръцете.

Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото ѝ , но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода.

На сутринта трупът му е все още взадимената зала в Дома на опиума в Китайския квартал. Старият прислужник не се посвенява да пребърка мъртвеца. Намира портфейл и медальон с лика на красива жена. Но до сърцето на героя „старият китаец не намери никаква бяла роза“.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Публикации

На български език

Самостоятелни издания

В съвместни издания

Външни връзки