Разлика между версии на „Смъртта в китайския квартал“

Версия от 08:24, 25 септември 2014

„Смъртта в китайския квартал“ е диаболичен разказ от Владимир Полянов.

Представяне

Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.

Градът и в този разказ (виж например „Мрежата на дъжда“) е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.

Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите „Смърт“, „По-силен от смъртта“).

Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – „Театър с огледала“).

Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Главният герой през цялото време говори като в транс, сякаш бълнува. Разказва за странните си срещи с една загадъчна дама. Първият път – на представление на „Пер Гинт“ („Пиер Гинт“ според правописа на автора, вероятно запазен от началото на ХХ век – бел. ред.). Той и жената от челната ложа са се погледнали точно в момента на смъртта на Аза, докато оркестърът е „ридаел“. Лицето на непознатата е скрито зад воал, но през него сякаш героят усещал големите ѝ прогарящи очи. Това се повторило три пъти и последният една бяла роза паднала от ложата. След изчезването ѝ не я търси, спокоен е и знае, че тя е жената от неговия живот. Живели са заедно, стаята му е покрита с негови портрети, енорийският свещеник ги е разделил, а при раздялата тя му е дала медальон и му е пожелала „довиждане“. Свещеникът е казал, че тя отново ще се върне в неговия дом. С бялата роза героят прави нещо като олтар в дома си, очаква я, вратите се разтварят, появяват се някакви мъже, които носят нея, а когато приближава, се оказва, че това е ковчег. Скача, отваря капака и вижда, че в мъртвешкия сандък няма никого. Изведнъж великолепната спалня се оказва опразнен бордей с прокъсани тапети, счупена китайска ваза на земята, висящи паяжини, сред които танцуват огромни черни паяци. Звучат камбани, вижда катафалка с надпис „От неутешимия съпруг на скъпата покойница“. Чува: „С вярата в бога ти отново ще я видиш“. Беловлас свещеник, на когото целува ръцете.

Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото ѝ , но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода.

На сутринта трупът му е все още взадимената зала в Дома на опиума в Китайския квартал. Старият прислужник не се посвенява да пребърка мъртвеца. Намира портфейл и медальон с лика на красива жена. Но до сърцето на героя „старият китаец не намери никаква бяла роза“.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Публикации

На български език

Самостоятелни издания

• 1989 г. - „Диаболични повести и разкази“ - издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102

В съвместни издания

• 2001 г. - „Български литературен авангард“ (антология) - издателство „Наука и изкуство“

Външни връзки

• Моята библиотека (разказът онлайн)