Разлика между версии на „Страх (Георги Райчев)“

Версия от 16:36, 21 март 2007

„Страх“ е диаболичен разказ на Георги Райчев.

Представяне

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1922 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския диаболизъм.

Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът ú не може да знае такива подробности от семейния ú живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота ú, за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива.

Авторът се интересува и в тази творба от книгата “Разкази” от необяснимата и мистична сила, прекрачваща и отвъд смъртта, която има привличането между половете; от отношенията между мъжете и жените; от гледната точка на съвременните жени към старите форми на господство на мъжа в семейството; от крехката и ранима психика на героините си, станали жертви на собствената си красота; от темата за повторителността в живота, за съществуването на паралелни реалности, в които битието ни сякаш запазва сенчестото си отражение и то заживява свой собствен живот там, а понякога започва и да влияе с демонична сила на действителността, превръщайки я в кошмар.

Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа “Страх” я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа ú. Прилошава ú, но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи. Портретното описание е на млада, миловидна жена с изпито лице и много сочни устни, с огромна, рядко красива и дълга руса коса. Когато излиза на улицата, я пресреща същият млад мъж, заговаря я по име и казва, че е се е запознал с нея преди седмица и помни, че тя е говорела за даване на стая под наем. Жената от своя страна не помни нищо, но той е много настоятелен и почти насила я кара да го приеме като квартирант.

Ретроспективно се представят трагичните обстоятелства на смъртта на съпруга, който е бил твърде деспотичен и не е давал на съпругата си дори да стои близо до прозореца, непрекъснато я е ревнувал и е правел при най-малък повод скандали. В нощта на смъртта му слугинята е била привлечена от писъците на госпожата и когато е влязла в стаята, е видяла ръцете на мъртвеца, усукали красивите руси коси, а съпругата безуспешно се опитвала да се откопчи от хватката на вкочанените му пръсти и била почти обезумяла от ужас.

Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите ú коси и прошепва нещо в ухото ú, от което тя изпищява.

Жената заживява в кошмар. Открива стара снимка на мъжа си като млад и на лявата му буза ясно се вижда същият белег като от изгорено, който има и квартирантът. Започва да ú се струва, че се повтарят предишни сцени от живота ú, че тоя непознат млад човек нарочно изрича същите думи, които мъжът ú е изричал някога, за да я плаши и кара да страда. Изгаря портрета, който е намерила, но наемателят сякаш ú натяква, че е от същия град като покойния и дори първото му име съвпада с неговото. Той знае невероятни неща, дори колко точно са стрували обеците ú – нещо, което тя е забравила – и откъде, както и кога ги е купила. А тогава с нея е бил единствено съпругът ú.

Тя е като попаднала в капан, в който дори мислите ú имат познати вече и случили се двойници. Каквото и да понечи да направи, дори нещо обикновено и уж спонтанно – като да си купи нов плат за дреха – се оказва, че вече е правила и се е случвало. Ужасът й стига своя връх при един сън, в който мъртвият почти я смазва с тялото си, превръща се в наемателя и когато се буди, г-жа Ветка го вижда наистина до себе си.

А след това той изведнъж изчезва и три дни по-късно я намират обесена на собствената си дълга, руса, рядко красива коса.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Издания

На български език

Издания в периодика

• 1922 г. – Сп. “Златорог”, година ІІІ, кн. 2, с. 161

Самостоятелни издания

• 1923 г. – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 157 – 173

• 1940 г. – Георги Райчев. Избрани съчинения в три тома. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ

• 1982 г. – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 200 – 214