Курс по фантастология (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
КУРС ПО ФАНТАСТОЛОГИЯ
Kurs fantastologia.jpg
Издание: 1

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  1980 г.
Издателство: ГМД „Лиляна Димитрова“
Формат: 70х100/16
Страници: 16

Екип:
Съставител: Атанас П. Славов, Ивайло Рунев
Предговор: Ивайло Рунев
Корица: Петър Литов
Редактор: Ивайло Рунев
Предпечат: клуб „Компютър“ - ГМД

Брошурата „Курс по фантастология“, издадена през 1981 г., представлява разширен конспект на курса по фантастология (теория и история на фантастиката), изнесен пред аудитория на клуба по прогностика и фантастика „Иван Ефремов“ - София.

Курсът е осъществен през 19791980 г. в три семестъра с общо 80 учебни часа. Той е подготвен и прочетен от „Работна група по фантастология“ в състав: Ивайло Рунев, Атанас П. Славов, Емил Лозев, к.и.н. Васил Сивов, Красномир Крачунов, Тодор Ялъмов, к.ф.н. Иван Пунчев и др.

По-късно е разработван разширен и развит вариант на курса, предвиден за периода 19811982 г., в който да бъдат включени лекции от Росица Панайотова, Юрий Георгиев, Миглена Николчина и други.

Към момента на провеждане подобни курсове по история и теория на фантастиката има само в четири страни в света. Те с право се считат за висша форма на комплексния метод за изучаване на проблема. Целта на „българския вариант“ е той не само да допринесе за натрупване на знания у любителите на НФ, но и за активно, творческо използване на потенциалните възможности на фантастиката.

Съдържание[редактиране]

  1. Същност на фантастиката. Фантазно мислене. Фантазията – компонент на човешкото съзнание. Гносеологични корени на фантастиката. Мястото на фантастика в сферата на изкуството. Връзки на фантастиката с други системи и подсистеми.
  2. Фантастиката до края на 19-ти век. Предистория - митове, приказки, религиозна фантастика, утопия, романтизъм. Поставяне на основите на съвременната фантастика - Ж. Верн и Х. Уелс. Други автори основоположници на фантастиката.
  3. Социална значимост на фантастиката. Основни функции на фантастиката. Основни проблеми във фантастиката. Методи за създаване на фантастичния допуск.
  4. Фантастика и наука. Ролята на научно-техническата революция за развитие на фантастиката. Научни и технически идеи във фантастика. Познавателни и евристични функции на фантастиката.
  5. Фантастика и идеология – рецидиви. Възпитателно и социализиращо въздействие на фантастиката.
  6. Публикационни измерения на фантастиката в България.
  7. Фантастиката от български автори до 1944 година.
  8. Фантастиката в България след 1944 година.
  9. Англоезична фантастика.
  10. Руска и съветска фантастика.
  11. Фантастиката в социалистическите страни.
  12. Фантастиката в западноевропейските страни.
  13. Фантастика в други региони.
  14. Кинофантастика.
  15. Фантастика в другите области на изкуството - изобразително изкуство, музика, театър, поезия и други. НФ библиография и критика.
  16. Фантастика и прогностика. Нехудожествени форми на фантастиката.
  17. Обзор на социалния статус на фантастиката по света. Организации и сдружения на фантасти - професионалисти и любители. Движението „Клубове по прогностика и фантастика“ в НРБ.
  18. Възприемане на фантастиката от различни хора. Насоки за бъдещето развитие на фантастиката.

Външни връзки[редактиране]