Последният ден на XXI век
| Последният ден на ХХІ век | |
| Автор(и): | Венециян Тодоров |
|---|---|
| Първо издание: | 2001 г. |
| Жанр(ове): | алтернативна история |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Последният ден на ХХІ век“ е разказ от Венециян Тодоров.
Описание[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Опит да се опише едно евентуално бъдеще на България. Управлява се от цар (наследник на завърналия се по време на написването на разказа) на власт Симеон, не членува в НАТО или Европейски съюз, щото те са се разпаднали още в средата на ХХІ век, населението останало към 1 милион (останалите са емигрирали по планетите) се занимава с творческа и научна дейност и живее в единствената сграда в държавата (голяма сграда!) Всъщност България не съществува в смисъла, който познаваме. Тя, и останалите държави, са мегаполиси, които пък са огромни еловидни небостъргачи. Интернет и всякакви комуникации и медии са съсредоточени в чип, който се имплантира в мозъка при пълнолетие. Образованието също се „влага“ с чипове по области. И така нататък.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
